Баум скочи от микробуса и се насочи право към единствената друга кола. Бяла затворена камионетка, паркирана между два стълба. Това трябва да беше „линейката“, спомената от Мак Маркъс. Измъкването от летището покрай двамата скучаещи англичани мина лесно, обаче влизането към пистата ставаше само през големия сръбски пропускателен пункт в Неджаричи и официалния портал на ЮНПРОФОР. И заради това щеше да им е нужен „цирк“ с пълна програма.
Екщайн приближи зад Баум и двамата обиколиха камионетката като пилоти преди полет. Опипаха каросерията. Беше много чиста. Косанович беше изпълнил указанията на Йохан, за което свидетелстваха купчината мокри парцали и празната бутилка препарат за миене на чинии върху бетонения под.
— Приятели! — извика на френски Бени останалите от трупата. — Рисунките — каза той, понеже не можа да си припомни думата за шаблони.
Серж, Жерар и Франси изскочиха от фолксвагена, поставиха саковете си около камионетката и се захванаха за работа. Жерар измъкна чифт гащи и започна да лъска страничните стени на колата. Франси и Серж извадиха къси спрейове за рисунки и наложиха дългите шаблони за червените емблеми на „Лекари без граница“. Жерар се хвана да сглобява две телескопични антени с вакуумно захващане и триъгълните флагчета на ЛБГ.
Косанович приближи Баум и Екщайн, явно очакващ похвала за работата си.
— Много добре — каза Бени и потупа ниския мъж по рамото.
Косанович сви рамене.
— Не знам френски.
Екщайн погледна над главата на сараевчанина. Ники стоеше наблизо и гледаше как чужденците работят, като пушеше дълга цигара. Като че ли трепереше.
Екщайн вдигна своя сак и се отдръпна заедно с Косанович и Баум към един по-тъмен ъгъл. Отвори сака и извади голяма пластмасова аптечка за кола, отвори закопчалките и извади горната кутия, пълна с обезболяващи таблетки, тръбички за системи и турникети, и хирургически ножици. В долната част имаше цяла униформа на майор от ЮНПРОФОР. Беше специално вакуумирана от „магьосниците“ и сега Баум започна да я отваря и разгъва, докато Екщайн събличаше дрехите си на член на ЛБГ.
— Знаеш ли как да стигнеш с кола до летището? — попита Косанович, докато наблюдаваше как Екщайн се мъчи да се надене в чифт много твърди камуфлажни панталони.
— Ориентировъчно — каза Баум.
— Какво? — намръщи се дребосъкът.
— Повтори ни пак — обади се Екщайн.
— Оттук тръгвате надолу по „Путник“. След това направо покрай телевизионната кула и сградата на пощата. На голямото кръстовище завивате наляво покрай железопътната линия. — Косанович размаха предупредително пръст. — Не отивайте към Ступ! Наляво и нагоре по „Неджаричи“.
— Добре — каза Екщайн. Вече беше облечен в британска куртка на служител на САС, което би отстранило всякакви непотребни въпроси от страна на войниците на нейно величество и би обяснило дължината на косата и прическата му Въпреки това той сложи черна вълнена шапка и прибра вързаната на опашка коса под нея.
— Аз съм дотук — каза Косанович. Баум и Екщайн се извърнаха към него, разбирайки, че чака заплащането си като пиколо от хотел.
— Разбира се — отговори Бени и извади плик, съдържащ парите за Косанович. Той го подаде на ухиления откачен полуевреин.
— Справи се много добре — каза Екщайн и накриви синята барета на ЮНПРОФОР върху едната си вежда. — Благодаря. — Той разтърси ръката на ниския мъж.
— И вие. — Сараевчанинът отвори плика, хвърли го и разпредели германските марки на три, след което ги нави на рула. Едното влезе в джоба му, другото под шапката, а третото скри в обувката си. — Късмет. — Той посочи към небето, сякаш това би им помогнало, и се запъти към фолксвагена. После спря и се извърна. — Когато стигнете до четниците при „Неджаричи“, внимавайте много — предупреди той. — Те се смеят и шегуват, обаче в следващия момент могат или да те целунат, или да те убият.
Екщайн кимна, Баум му махна с ръка, а Косанович скочи в микробуса и изчезна на заден ход сред развалините на своя свят.
След миг на паркинга стана тъмно като в ковчег, после някой запали фаровете на камионетката. Двамата офицери приближиха колата, където Жерар, Франси и Серж се бяха изпънали гордо като екипаж за инспекция. Маскировката като линейка беше идеална, надписите и знаменцата на място и синята въртяща се лампа фиксирана върху покрива.
Баум отвори товарната врата отзад. Франси беше разгънала и надула един зелен военен дюшек върху пода. По стените висяха специално ушити джобове за закачане на медицински инструменти и две банки за преливане, окачени върху трикрака поставка за системи. Имаше дори прозрачна найлонова санитарна торба, пълна с „окървавени“ бинтове.