— Прекрасно — възкликна на френски Баум, докато събличаше горната си дреха и обличаше бяла престилка. Жерар, Серж и Франси го последваха, а после Франси извади малка мека бутилка и изцапа белите им престилки с петна кръв.
Всички започнаха да се качват в камионетката, а Екщайн се обърна към Ники, която не беше мръднала от мястото си. Пушеше вече трета цигара и ръката й трепереше.
— Ако обичате — покани я с френски маниер към линейката Екщайн.
— Можете да престанете с този френски — каза Ники. — Аз говоря по-добре английски. — Обаче пак не мръдна от мястото си.
Баум вече се качваше откъм задната врата, но спря, защото усети, че ще последват неприятности.
— Вие не сте французи — каза Ники. Тя хвърли цигарата и скръсти ръце пред гърдите си. Жерар, Серж и Франси тихо слязоха от колата.
— Добре — заговори спокойно и любезно Екщайн. Той бръкна в джобовете на униформения си панталон и погледна чехкинята, без да помръдне, сякаш тя е самоубийца, застанала на ръба на покрив.
— Може би този е французин — посочи Ники към Жерар. — Но не и останалите. Вие сте израелци.
Никой не отрони дума. Сега младата жена явно се изплаши. Искаше й се никога да не се е съгласявала с предложението на годеника си. Имаше нужда от увереност, но всъщност никой не можеше да й я даде освен тя самата. Някъде избухна артилерийски снаряд и тя трепна, когато от тавана потече струйка прах.
— Със сигурност не сте американци. Те винаги се шегуват и всички си приличат. Не сте германци или араби, нито нещо друго. Трябва да сте евреи. Всеки друг би убил онези двама руснаци.
Екщайн обърна гръб на разтрепераната жена.
— Ние сме тук, за да ти помогнем, Ники — заговори й той и погледна часовника си. — Но сега е време да вървим.
— Няма да тръгна — упорито отказа Ники.
Екщайн навири глава.
— Така ли?
— Няма да тръгна без нещата си.
— Кои неща, скъпа? — Гласът на Баум беше мек като на лекар-психиатър и той вдигна ръка, за да е сигурен, че групата ще разбере деликатния характер на този разговор.
— От апартамента ми. Имам неща за взимане.
Франси пристъпи напред, игнорирайки сигнала на Баум. Тя беше млада жена, която не обичаше да се съобразява с ексцентричностите на други жени.
— Слушай, Ники — каза тя. — Трябва да се качим в линейката и да те превърнем в тежко ранен пациент. Пациент в критично състояние. А вече нямаме време…
Ники отстъпи назад и гърбът й се изви като на уплашена котка.
— Няма да тръгна с вас, ако не спрем при апартамента ми! Трябва да си взема нещо оттам и ако се опитате да ме принудите, когато стигнем до сърбите, аз ще започна да пищя. Кълна се, че ще го направя.
Жерар се изправи до Екщайн. Той докосна майора по лакътя и Ейтан разбра мисълта му. Можеха да инжектират момичето и да я докарат в безсъзнание, за да се справят. Обаче Ян Крумлов я очакваше и пълното му сътрудничество с тях можеше да зависи от това как са се отнесли с годеницата му тук.
Баум размаха дебелите си длани във въздуха, сякаш разгонваше облаците на неприязънта.
— Добре, скъпа. Разбира се, че си права. — Той извади усмивката си на Дядо Коледа. — Ние сме израелци. И всички сме сантиментални глупаци. И аз да напусках дома си, знаейки, че никога няма да се върна, също нямаше да си тръгна без някои дреболии от гардероба. Даже и да предстоеше падането на атомна бомба.
Ники се взря в него, за да провери дали говори искрено, и после кимна доверчиво.
— Хайде — каза полковникът. — Кажи ми къде живееш.
„Живея“ едва ли беше думата, с която да се опише домашната обстановка на Ники Хашек. Тя беше преживяла половината си година в Сараево в един висок блок в Моймило, където войските на босненското правителство бяха успели да отблъснат сърбите от хълма Моймило. Въпреки това артилерийският обстрел и снайперски атаки бяха редовни събития в квартала и нямаше здрава сграда, да не говорим за опасността за живота на жителите. Към всеки многоетажен блок имаше сформирана гражданска охрана, за да не допуска влизането на саботьори. Жените пазеха през деня, а мъжете нощем. През есента в един от почивните й дни Ники също беше стояла на пост заедно със съседката си. Жената се беше отдалечила само за миг, да си купи вестник, и беше убита заедно с продавача от артилерийски снаряд. След това Ники беше прекарала почти цяла седмица, без да излиза, като непрекъснато гълташе успокоителни.