В апартамента й на четвъртия етаж Екщайн веднага разбра, че „нещата“, за които се е върнала, нямат парична ценност. Едностайното жилище беше напълно лишено дори и от най-елементарни удобства. Централното отопление беше спряно много отдавна и затова в една от стените беше пробита дупка за кюнеца на импровизираната печка. Всичко дървено, включително и рамките на картините, краката на мебелите и даже закачалките бяха изгорени. Когато обстрелът е бил твърде опасен, за да се реши Ники да излезе и потърси нещо за горене, тя е поддържала огъня през леденостудените балкански нощи с книги, моливи и дори част от летните си дрехи.
Два фенера, захранвани с олио, осветяваха голия апартамент, докато Екщайн и Баум гледаха как Ники се мотае напред-назад, стиснала малко черно куфарче като дете, което е решило да избяга от къщи, защото са му се скарали, че е разляло млякото. Останалите от групата чакаха долу в линейката, а Екщайн непрекъснато поглеждаше часовника си и хвърляше погледи към Баум. Обстрелът на града беше започнал отново и Екщайн се опасяваше, че линейката може да бъде повредена или изобщо унищожена. Баум направи знак на майора да потърпи.
Личното откъсване на Ники от собствената й носталгия беше странен танц, но не продължи дълго. Тя бързо избра някакви странни неща, които прибра в куфарчето. Това бяха няколко дрешки, чифт обувки, шепа евтини бижута, пет кутии цигари, които беше скрила в банята. Продължи да поглежда скришом израелците, сякаш се притесняваше, че я виждат какво прави, и Екщайн изпита състрадание към горкото същество.
Беше минала доста пъти край едно метално шкафче, но най-накрая извади ключ и го отвори. Извади отвътре купчина писма, вързани със синя панделка, после личния си дневник и малък фотоалбум. Най-накрая взе малка кутийка, обвита в кадифе. С треперещи пръсти я отвори и извади красива, дебела писалка със сребърна капачка. Писмата и снимките влязоха в куфарчето й, а дневникът и писалката във вътрешния джоб на якето.
Тя се извърна към Баум и Екщайн, отметна бретона от очите си и зачака.
— Това ли е всичко? — попита Екщайн.
— Да.
Баум задържа вратата, докато мине Ники. Екщайн го настигна в коридора и прошепна на иврит:
— И заради това ли си рискувахме задниците?
Баум се изсмя тихо и потупа Екщайн по гърба.
Серж караше присвит зад кормилото на камионетката, прилепил лице към предното стъкло, докато се промъкваше из посипаните с развалини пътища от Моймило към града. До него Екщайн проверяваше британската си униформа и нагласяше баретата си почти като професионален актьор, готвещ се да излезе на сцената. Беше извикал върху лицето си онази особена класова гордост на английския офицер, с която гледа света отгоре и отдалеч. Гърбът му се стегна и той се изпъчи на мястото си.
Откъм хълмовете Велешичи над града се издигаха осветителни ракети. Когато отново завиха наляво по „Путник“, един танков снаряд прелетя откъм хълма Жук и червената му точка удари някъде като светкавица, разтърсвайки прозорците на колата.
В задната част на „линейката“ Франси работеше бързо по смяната на облеклото на Ники, докато Жерар и Бени възпитано бяха извърнали очи, а Баум разсейваше момичето с вицове и смешни случки от посещението си в Прага. Ники затрепери, когато Франси съблече дрехите й и ги прибра в куфарчето. После бинтова единия от голите й крака от коляното до глезена, след което напои превръзката с йод и кървави петна. След това й помогна да навлече грубата болнична нощница, постави я да легне върху надувния дюшек и я покри с термоодеяло.
След като Ники беше подготвена, Баум и Жерар се включиха в работата. Очите на Ники се ококориха, когато Жерар вкара иглата от системата в китката й. Той не се притесни от подскачането на колата, тъй като беше правил стотици пъти същото във военни бронирани коли и хеликоптери. Баум превърза с бинт челото на Ники, докато Франси отново мокреше превръзката с йод, а после омаза косата на „пациентката“ с „кръв“. Жерар върза гривна с надпис от болница „Кошево“ на китката й, а Франси се отказа да постави светъл грим върху лицето й, тъй като момичето и без това беше бледо като призрак.
— Това е — каза Бени и потупа Ники по рамото. — Ти си полумъртва, скъпа. Мълчи си.
— Нямам какво да говоря — едва прошепна Ники.
Недалеч след разрушената сграда на вестник „Ослобождение“ Серж зави наляво към „Неджаричи“ и летището, като намали за миг, когато група босненски драгуни пресече тичешком улицата към Ступ. Мъжете носеха тежки сандъци с муниции. Той включи синята лампа на линейката и тя започна да хвърля призрачни кобалтови отблясъци.