— Малко прилича на Симона — оправда се Екщайн.
— Аналогията с жена ти е безсмислено оправдание.
— Да, ама ти ми каза да флиртувам със стюардесите.
— За да се разсейваш. И не пред очите ми.
— Струва ми се, че малко ревнуваш.
— Само от младостта ти, синко.
Екщайн изсумтя. Изобщо не се чувстваше млад. Напрежението от двете последователни мисии без почивка беше изсмукало жизнените му сили. Но може би, ако всичко мине добре, след няколко дни ще се върне в Йерусалим. Беше повече от готов да започне нов живот, бързо да заседне на канцеларска служба и да спаси разклатения си брак.
Двамата с Бени седяха зад предния кухненски отсек на самолета, изпънали крака в по-широката пътека към аварийния изход. Десет реда назад в туристическата класа Ники Хашек седеше на мястото до прозореца на тройната седалка. Главата й почиваше върху възглавничка, опряна на понадраскания плексиглас на стъклото, но очите й бяха отворени и тя гледаше надолу към източната египетска пустиня, сякаш й се искаше да притежава парашут. За пръв път, откакто я придружаваха, Екщайн и Баум можеха да си починат, защото тя нямаше накъде да избяга.
Миналата вечер и половината ден в Рим, вместо да бъдат нещо като почивка между двете части на мисията и полета към Адис Абеба, се бяха превърнали в досадно бдение за двамата разузнавачи. След като Франси, Серж и Жерар си тръгнаха всеки по своя път обратно за Тел Авив, Екщайн и Баум трябваше да забавляват чешката си скъпоценност. Тя обаче се държеше повече като затворничка, отколкото като принцеса въпреки обширния апартамент в хотел „Амбасадор“ и щедрото предложение за пазаруване на нови дрехи и аксесоари за сметка на „Дома на Давид“.
Екщайн обичаше италианската столица с каменните й статуи, аромата и атмосферата на „ла долче вита“. Затова имаше желанието да поразходи Ники, да я разсее и извади от мрачното настроение. Обаче тя не искаше.
Разбира се, бяха пристигнали на „Фиумичино“ почти в полунощ, изтощени до краен предел. Последния преход бяха извършили на борда на белия самолет на ЛБГ, където в тясната тоалетна се поизмиха и се превърнаха отново в „цивилни“.
Когато най-накрая влязоха в хотела, Баум извади немския си паспорт на името на Ханс-Дитер Шмид заедно с подобен фалшив документ, представящ Ники за неговата дъщеря Никол. Екщайн отново прие ролята на Антъни Хартстоун и сънливият чиновник ги записа в регистъра.
— Шмид, Шмид и Хартстоун — изрече той имената им едно след друго. — Адвокатска фирма ли сте?
— Не — отговори Баум. — Нефункциониращо семейство.
Само Екщайн се усмихна, докато Ники оглеждаше фоайето, сякаш в търсене на миша дупка, където да се завре. Чиновникът кимна тържествено, явно със съжаление, задето е попитал.
Самият апартамент беше обширен и луксозен. Разноските за него бяха одобрени от съображения за сигурност, защото по този начин триото нямаше да бъде в отделни помещения без възможност за достъп отвътре. Имаше удобен салон, кухничка, три спални и широка веранда с изглед към града. Но макар Ники току-що да беше се отървала от живот в ада, тя изобщо не обърна внимание на заобикалящата я среда. Напрежението не я изоставяше и тя веднага се настани пред големия телевизор, все още облечена в палтото си. Хапваше ядки от една купичка и гледаше повторението на фестивала за песни на Евровизията.
Екщайн и Баум разговаряха тихичко в кухнята, където си отвориха по една „светла“.
— Какво й е? — прошепна Екщайн на немски.
Бени сви рамене и отпи от бирата си.
— Може би посттравматичен стрес? — предположи той.
— Глупости — намръщи се Екщайн. — Получи първокласен ескорт с всички платени разходи за среща с любимия. Би трябвало да танцува от радост и да пие шампанско.
Баум погледна към Ники, която, изглежда, изгризала ядките, се беше прехвърлила на собствените си нокти.
— Такава е версията от приказките — каза той. — Не очаквай от нея да се превърне от изплашена какавида в безгрижна пеперуда в рамките на шест часа. Ще се оправи.
Екщайн също я погледна и поклати глава.
— Нещо не ми се харесва. Ще спя до вратата.
— Както искаш — отвърна Баум. — Аз пък отивам право от джакузито в кревата. — Той хвърли празната бутилка в кошчето за боклук. — И не ме буди, освен ако тя не се превърне във вампир.
Баум отиде до Ники, потупа я по рамото и отиде да се изкъпе и легне, докато Екщайн огледа салона, избра си диван и го издърпа, докато опря гърба му във входната врата. Когато Ники забеляза странното му занимание, тя се изправи и го изгледа подозрително.