— За сигурност — излъга Екщайн, изтупа една възглавница и се огледа за завивка.
— Очакваш ли руснаците да ме преследват тук? — попита тя, скръстила ръце пред гърдите си.
— Не повече, отколкото очаквам посещение от папата. Просто вземам предпазни мерки. Стандартна процедура.
Обаче Ники не беше новак в разузнавателната дейност. Тя навири нос към него, вдигна куфарчето си, влезе в една от празните спални и затръшна вратата.
— Точно както у дома — измърмори Екщайн. После си изми зъбите в кухнята, загаси осветлението и телевизора, сви се на поста си и веднага заспа.
По някое време през нощта хладен бриз го накара да отвори очи. Разсъни се веднага и по навик посегна към оръжието си. Но като не намери студеното желязо на пушка или пистолет, се сети къде се намира и остана да лежи неподвижно.
Стъклените врати към верандата бяха отворени и тежките брокатени завеси се вълнуваха леко над килима. Той стана и се приближи на пръсти до вратите по тениска и боксерки. За миг остана да наблюдава.
Ники беше застанала до желязната балюстрада с наведена глава, опряла лакти в парапета. Облечена само в дълга синя тениска, тя стоеше боса. На двадесет етажа по-надолу уличните лампи блестяха в предутринния римски здрач като светулки, а в далечината лунният сърп осветяваше купола на базиликата „Свети Петър“.
Когато тя вдигна глава и постави крак върху по-ниската част на парапета, Екщайн се поизкашля. Тя се стресна леко, но не се обърна, когато той излезе на верандата и застана до нея, но не съвсем наблизо. Той се облегна върху парапета, без да я поглежда.
— Красив град — каза той. — Един от най-красивите в Европа.
Ники подсмъркна и той я вида как избърса бузата си с длан.
— Не можах да заспя — прошепна тя.
— Разбирам те — каза той.
— Изобщо не разбираш.
Екщайн изчака за миг, мълчаливо признавайки, че естествено не разбира личните й мотиви. После въздъхна.
— Животът, Ники, понякога се променя твърде бързо. Прекалено бързо, за да го понесе човек. Новото начало почти винаги е трудно.
— Живот — почти изплю думата тя. — Това е край, а не начало.
Той я погледна и внезапно по гърба му премина тръпка. Синята тениска имаше отпред голяма емблема в червено и златно с надпис „Супергърл“. Помисли си, че ако се беше събудил минута по-късно, тя можеше да реши да „полети“.
— Слушай, Ники — каза той, но не се опита да я докосне, когато тя хвърли цигарата си през парапета, скръсти ръце пред гърдите си и потръпна. — Не знам нищо за теб. Обаче знам, че ти е било много трудно, оживяла си на едно ужасно място, където твои приятели са умирали и ти никога не си знаела кога ще дойде твоят ред. Бил съм на такова място неведнъж и знам, че то има ужасен ефект върху хората.
Тя го изгледа с блестящ поглед и безразлично изражение. Той се отдръпна от парапета и я повика с жест.
— Ела. Ще ти приготвя едно питие, а утре всичко ще ти се струва различно.
Тя въздъхна дълбоко, поклати бавно глава и се върна в апартамента. Екщайн намери бутилка „Чивас“ в барчето, смеси го с ледена вода в две големи чаши и й подаде едната.
— За утре — вдигна тост той и отпи. Без дори да си поеме дъх, Ники изгълта уискито сякаш беше оранжада, остави празната чаша и го погледна.
— Прав си — каза тя и за миг Екщайн се похвали с фройдистки талант, преди тя да продължи: — Не знаеш нищичко за мен.
След това отиде да си легне.
Екщайн изля остатъка от питието си в мивката и си направи едно кафе еспресо. След това седна на стола и изпуши целия си пакет „Ротманс“, без да успее да разкодира думите на Ники дори и след изгрева на слънцето…
Скоро след закуската, донесена на тримата в стаята върху сребърен поднос и със сребърни прибори, Бени Баум с нежелание се облече, за да посети израелското посолство, където щеше да проведе кратък разговор с Бен-Цион по обезопасена линия. Докато Ники се къпеше, Екщайн разказа на партньора си за странните нощни навици на чешките дезертьори. Внезапно тя се появи от банята и лицето на Баум, изразяващо до този миг дълбока тревога, веднага се превърна във физиономията на весел чичко.
— Имам малко работа, Ники — каза той. — Обаче ти можеш да правиш каквото поискаш. Иди да пазаруваш, посети някой музей. Може би годеникът ти би се зарадвал на някоя хубава италианска спортна риза.
Ники стоеше в рамката на вратата, увила главата си с бял пешкир като една мълчалива, миниатюрна Клеопатра.
Баум потупа Екщайн по рамото и тръгна към вратата.
— Не я изпускай от погледа си — прошепна му той.
Само че Ники нямаше никакви туристически помисли, нито желание да облекчи тревогите си с кредитна карта и торби, пълни с покупки от „Армани“. Вместо това тя помоли Екщайн да я заведе при фонтана „Треви“, където се настани върху едно от каменните стъпала, за да размишлява върху съдбата си. Екщайн се облегна на вестникарската будка и зачете „Хералд Трибюн“, докато я наблюдаваше. Тя извади дневника си и започна да пише, но странно защо използва химикалка, взета от хотела, вместо красивата си автоматична писалка. Ята гълъби се разхождаха около нея, туристи притичваха, смееха се и щракаха с фотоапарати, но Ники си оставаше все така самотна, като изгубено земно дете на Марс.