Вероятно подобно определение не е съвсем вярно, но Екщайн беше срещал много мъже, отговарящи на подобно описание, макар че би се радвал, ако в случая не се окаже прав. Ако Дюбе не нарича етиопците „черни“, то би се почувствал приятно изненадан.
— Накъде сме тръгнали? — попита Екщайн, когато навлязоха по-навътре в града към оживения пазарен площад, наречен „Пиаца“. Двойки войници от Етиопското народно революционно демократично движение, изглежда, пазеха на всеки ъгъл, облечени в униформи без отличителни знаци и стиснали ръждясали автомати АК–47. Няколко деца си играеха встрани на улицата върху ръждясал руски танк Т–62. Кулата му изобщо липсваше, сякаш това беше труп на обезглавено насекомо.
— В града — отговори след малко Дюбе.
— Виждам.
— Значи на север. — Белгиецът беше разговорлив като Клинт Истуд в италиански уестърн.
Баум се понаведе и се опита да поведе приятелски разговор.
— Не предпочиташ ли да говорим на френски?
Дюбе сви рамене.
— Няма значение.
„Защото макар френският да ти е роден език — презрително си помисли Екщайн, — вероятно и на него говориш полуграмотно.“ Той гледа дълго профила на белгиеца и накрая Дюбе го усети и извърна глава. Очите им се срещнаха и разбиращият законите на вълчата глутница Екщайн задържа погледа на Дюбе, докато на другия се наложи да се съсредоточи в карането на колата.
Екщайн хвърли поглед назад към Баум, който повдигна вежда, облегна се на мястото си и без да се крие, посочи с пръст към Ники. Екщайн се обърна на другата страна и видя, че се е свила в ъгъла на седалката, прибрала е нагоре краката си и потропва с единия, докато гледа през прозореца. Притискаше малкия си дневник и автоматичната писалка към гърдите си и въпреки че тропическият вятър духаше в колата, изглеждаше замръзнала, самотна и някак смалена.
Беше виждал този израз преди, а сега си спомни къде. По лицата на момичетата от школата по парашутизъм, когато седяха притиснати в корема на някой С–130 на път към първия си скок. Беше израз на истински животински страх, който той сега изобщо не можеше да разбере…
Излязоха от града по шосето към Бахир Дар на север, но колко още щяха да пътуват и докъде, знаеше само Дюбе. Екщайн беше карал насам със собствения си нает джип може би двадесет пъти и знаеше, че води към Дебре Маркос — временната столица на Гоям, както и към Бахир Дар, обширните води на езерото Тана и Тис Абей, величествените водопади, където синият Нил прилича на Ниагара.
Когато се заизкачваха по обраслите с евкалипти хълмове, вече започна да се стъмва и сякаш в отговор на стърженето в стомаха на Екщайн, Дюбе извади отнякъде една мазна хартиена торба и я постави на седалката помежду им. Вътре имаше четири бутилки бира „Тала“, манерка с вода и голямо парче „инджера“, етиопски хляб, напомнящ по вкуса си на пита. Дюбе си отвори една бутилка топла, слаба бира, докато Екщайн и Баум си поделиха водата и по едно парче хляб. Ники даже не отговори на предложението да се подкрепи.
Няколко розови отблясъка от залязващото слънце оцветиха вълнообразните ливади и храсталаци, след което настана пълна тъмнина и само светлината от фаровете на лендроувъра се отразяваше по напукания асфалт. Дюбе погледна часовника си — евтин и здрав уред, който всеки войник може да загуби, без да съжалява — и натисна педала на колата. Измина четиридесетте километра нагоре по склона за по-малко от половин час. Тъкмо преди големия град Чанчо той зави наляво по широк черен път и Екщайн разбра, че се насочва към Дърба. Само че Дърба беше на двадесет километра разстояние и там нямаше нищо освен голяма фабрика за цимент и стометровата пропаст към Муга.
Внезапно Дюбе натисна спирачките и изхвърли с гумите дребни камъчета и прах. Екщайн се хвана за дръжката встрани на вратата, а Баум изпъшка. Осем чифта рубиненочервени очи се появиха внезапно в тъмнината отпред, а след това четири едри бабуина със златисти лъвски гриви размахаха черните си ръце и закрещяха раздразнено, преди да скочат настрани в нощта. За миг Екщайн помисли, че Дюбе може да има тайни сантиментални чувства към животинския свят, но наемникът даде заден ход за миг, после завъртя кормилото и насочи лендроувъра нагоре по склона. Просто беше изпуснал завоя.