Баум скри мъчителната си усмивка при мисълта, че и израелските разузнавачи, обхванати от философски настроения, описват чувствата си по подобен начин.
— Грешката беше моя — призна с горчивина Крумлов. — Тя беше чудесен професионалист. Не оперативен работник, но талантлив аналитик. Аз мислех, че съм я убедил да последва моя път, да дойде с мен и да заживеем щастливо. Нали знаеш как е? Но предполагам, че след като съм тръгнал, тя не е могла да понесе мисълта да го направи. Сигурно им е признала и те са я завербували отново. Тя има възрастни родители в Прага. Може да са ги заплашили, да са я изнудили и накарали да ме убие. Знаеш, че ние продължаваме да работим по този начин.
„Да ме прости Господ, но и ние го правим“ — призна мълчаливо Баум.
— Грешката не беше твоя. — Израелецът докосна рамото на Крумлов, но само за миг. — Когато човек скача от потъващ кораб, понякога се опитва да спаси и някой друг. Но ако другият се опита да го удави заедно със себе си, тогава…
Крумлов го изгледа с благодарно изражение, а после си взе цигара от пакета на Баум. Бени му я запали и чехът се поуспокои, докато израелският полковник запомняше колкото може повече от събитията, а Дюбе продължи да заравя миналото на Крумлов, а може би заедно с него и бъдещето му.
— Сигурен съм, знаеш, че съм бил в чешкото контраразузнаване. Като вашата ДСС, или Шабак, както й викате. Но в Йерусалим вие сте самостоятелни, докато ние работехме за руснаците, с руснаците, заедно с проклетите руснаци…
Крумлов беше кадрови офицер, подполковник като Баум. Тъкмо неговите хора бяха клечали цяла година в кулата над сивите води срещу кабинета на Вацлав Хавел в Прага. Неприятно му беше, че трябва да поставя кадрови офицери да наблюдават денонощно един драматург, публикуван вече в над тридесет държави, за да не „свали властта“ с писалка и бележник. Какво си мислят онези тъпи московчани? Че предава ядрени тайни по късовълнова радиостанция? Да го убият или да го оставят на мира. Къде е достойнството в цялата тази работа?
Обаче даже след като Чехословакия тръгна към свободата, откъсна се от Съветите и направи своята „нежна революция“, като се раздели на две републики, все още имаше неща, които трябваше да се защитават. Промишленост. Търговия.
Огромният километър и половина завод ЗТС в Мартин още произвеждаше съветски танкове Т–72 главно за сирийците. Поръчката им за 250 от стоманените дракони по над 1 милион долара бройката беше жизненоважна за икономиката. Целият екип на Крумлов работеше в завода, за да опази тайните на военното оборудване. Никой не се интересуваше дали сирийците ще изгорят вътре в танковете си, но американците и израелците непрекъснато се мъчеха да проникнат в завода, а ако арабските клиенти откриеха, че изтича информация, те можеха да прекратят договора.
Когато пристигна сирийска делегация начело с генерал от корпуса на бронираните войски, за да инспектира конвейерите на завода, Крумлов постави гостите под непрекъснато денонощно наблюдение. Този път изобщо не ставаше дума за опасения, че те ще се опитат да откраднат някакви чешки военни тайни. Причината беше, че хората от Дамаск щяха да посетят търговски панаир в Прага, а директорът на завода ЗТС беше стар семеен приятел на Крумлов и искаше да е сигурен, че гостите му няма да се свържат с потенциален съперник. Това, разбира се, изобщо не се появи в докладите на Крумлов до началниците му.
Доволен от блестящите си нови танкове, сирийският генерал се завърна у дома, а делегацията, вече ръководена от полковник Фарадж Саламех от сирийското военновъздушно разузнаване, продължи към Прага. Крумлов ръководеше лично операцията по наблюдението, съчетано с фото и акустично следене. Директорът на завода скоро щеше да омъжва и двете си дъщери и не можеше да си позволи да рискува загуба на поръчка, от която зависи жизненото му равнище.
Точно там, в столицата, късно през една от нощите, близо до Карловия мост с покритите със сняг скулптури на светци и бавното течение на Вълтава откъм Стария град, полковник Саламех се срещна с израелеца, когото Крумлов нарече Синята брада.
Двамата мъже се разхождаха и разговаряха, а Крумлов, който се присъедини към екипа си след късна вечеря с Ники, се захвана с проследяването в студа, почувствал приятната носталгия към оперативната работа. Хората от групата на Крумлов не разбираха разговора, който записваха с микрофоните с далечен обсег, и снимаха с фотоапарати, чувствителни към инфрачервено излъчване, от първоначалното ръкостискане до раздялата с „Чао“. След завръщането в щаба те посрещнаха с пълна изненада потвърждението на подозренията на Крумлов, че разговорът се е провел на иврит. Очите на преводача направо изскочиха и се лепнаха за очилата, когато установи, че Синята брада е служител в израелския ядрен институт в Димона и че уговаря продажбата на чертежи.