Дюбе караше, поставил оръжието си да му е подръка. Крумлов седеше до него, стиснал дневника на Ники и загледан напред през прашното стъкло. Цялата му поза показваше как се бори да не позволи на чувствата си да избухнат като гейзер. Ейтан седеше зад чеха заедно с Бени. Двамата се спогледаха, когато Крумлов притисна с пръсти очите си, а гърбът му се приведе и затресе леко.
Дюбе погледна към господаря си, а после бързо отклони очи, когато Крумлов избърса своите с ръкава на ризата си. Белгиецът можеше да убие човек, но да види мъж да плаче или да му предложи утеха беше съвсем друга работа. Екщайн трепна неприятно от мисълта, че в тази кариера приятелствата, които се създават между хората, са точно такива. Внезапно почувства ужасна мъка заради Крумлов и убитата му любов, за живота и миналото му, изгорени до неузнаваемост. Защото си припомни собствената мъка след смъртта на Ети Данцигер, а после за миг с ужас си представи как би се чувствал, ако изгуби Симона или Орен. Въздъхна тежко, изгони тази мисъл от главата си и заговори.
— Ако нямаш още един бидон с гориво, Дюбе, и ако вече не сме наблизо, ще ти трябва бензиностанция.
Гласът на Ейтан, нарушил за пръв път мълчанието след около час път, откъсна Крумлов от скръбта му и той се поизправи. Надникна към показанията за гориво на таблото.
— Да, Мишел — прегракнало каза той. — Бензиностанцията при Дебре Маркос.
— Май е при Фиш, полковник — поправи го белгиецът и Екщайн усети задоволство, че поне наемникът знае пътя из тези планини, където аматьорите бързо могат да закъсат без вода и транспорт и да загинат от жажда в луксозен автомобил с празен резервоар и гръмнал радиатор.
Фиш беше последната спирка за провизии преди пресичането на пролома на Сини Нил, дълбок цял километър и широк колкото американския Голям каньон. Пресичането ставаше по много тесен път, построен от неуспелите италиански колонизатори със серия от виадукти. Не беше препоръчителен за хора, които се страхуват от височини. Слизането, пресичането на Нил и изкачването към Гоям можеше да трае три часа и ако колата ти остане без гориво или имаш нещастието да те следва конвой на Етиопската народна революционна демократична армия ЕНРДА, нетърпеливите войници направо биха изтърколили колата ти от пътя. Е, може преди това да ти позволят и да излезеш от нея.
И така, те изпънаха крака в крайпътното заведенийце във Фиш и докато Дюбе пълнеше резервоара и бидона и проверяваше радиатора, Крумлов отиде при ръба на пропастта и се загледа към жестокия пейзаж. Група малки момчета веднага го последва с викове „Ато! Ато!“, но той махна величествено с ръка, прошепна „Хид!“ и те го оставиха на мира. Фигурата му и знанието на разговорен амарски явно предизвика уважението им.
За пръв път от дълго време насам Екщайн усети болка в коляното и реши, че старата му рана се е превърнала в нещо като барометър на настроението. Вместо да го боли при промяна на времето, тя се обаждаше при особени обстоятелства. Не го спомена пред Баум, но когато двамата приближиха масата пред заведението с чиния уат и две кутийки топла „Пепси“, Екщайн остана прав и Баум разбра защо.
Ейтан се огледа. Бяха сами и той посочи с глава към Дюбе, който вече плащаше на възрастния собственик до ръждивата колонка за бензин. Белгиецът извади ролка таблетки антиацид от джоба си и сложи две в устата си. Екщайн беше видял раните на стомаха му. Лекарството не му беше нужно за успокояване на киселини от нервно напрежение.
— Мислиш ли, че е само един? — прошепна той на иврит.
Бени го разбра. Ейтан се чудеше дали Крумлов не е наел и други като белгиеца.
— Не е единствен — отговори Бени, докато дъвчеше голяма хапка от богатото на подправки ястие. — В ранчото ще има още.
— И какво очаква Дюбе, след като свърши това?
— Пари? — сви рамене Баум. — Или може би също мечтае за живот в Обетованата земя?
— Като какъв? — смръщи се Ейтан.
— Бригаден командир? — саркастично предположи Бени. Всяка година в Израел идват десетки чужди войници, някои с доста висок ранг и голям опит. Мечтаят да водят батальони израелски войски по подобие на Лорънс Арабски. И винаги остават шокирани, когато разберат, че ще бъдат изпратени на тримесечен курс за изучаване на иврит, а след това ще започнат като редници, наравно с останалите наборници.
На Екщайн това никак не му се стори смешно. Дюбе беше опасен за мисията, а всеки като него увеличаваше риска. От 1981 година насам бяха проведени не по-малко от осем тайни мисии за извеждане на етиопски евреи, всички обхващащи значителен контингент от хора на АМАН, агенти на Мосад, морски командоси или войници от разузнавателната група „Саярет“. Може би двамата с Бени биха могли да се справят сами с група от петдесетина деца, но контингентът от телохранители на Крумлов можеше и да им попречи.