Това беше ръководителят на „Оромо“ Амин Моботе. Ръцете на Фелдхайм стиснаха края на бюрото и гърбът му се скова. Веднага се сети за пистолета си „Берета“ 38-ми калибър в чекмеджето на бюрото, но после също така бързо осъзна, че с подобен малък пистолет изобщо не може да попречи, ако гигантът има намерение да му счупи врата.
Моботе се усмихна леко, показа големите си зъби с цвят на слонова кост и вдигна едната си вежда.
— Ти ме повика, майоре. — Гласът му беше като рев на вулкан. — Защо пребледня така?
Фелдхайм с усилие накара раменете си да се отпуснат и си залепи една усмивка върху лицето.
— Защото ти винаги се появяваш като призрак и когато най-малко те очаквам, полковник. — Фелдхайм не харесваше факта, че Моботе се кичеше с ранг, по-висок от неговия, но един шеф на бунтовници може да се нарече и „крал“, ако пожелае. — Пък и тези дрехи… — Той посочи омазнената му риза.
Моботе се погледна.
— Е, в тези провинции за мен е доста опасно.
— Навсякъде северно от Бейл е опасно за теб.
Оромо бяха южно племе и се смятаха за сираците на Етиопия. Поредица от правителства бяха игнорирали нуждите им. Те бяха последните при получаване на средства, селскостопанска помощ и образование. Генетически хората от племето бяха по-едри и по-силни от амарските народи, но на тях гледаха като на прости селяци. Никой не обръщаше внимание на зова им за независимост и Моботе беше първият от воините им, който направи Оромо сила, с която трябваше да се съобразяват. Беше готов да доведе бунтовниците си до края и да рискува собствения си живот, за да бъдат признати.
— А къде са хората ти? — попита Фелдхайм.
— Няма да ти кажа — намръщи се Моботе. — Тук не може да се пази тайна.
— Но ние сме партньори, полковник. Нали така?
— Ти си нашият финансист. Това прави ли ме твой слуга?
Фелдхайм вдигна рамене и си запали цигара, като внимаваше ръката му да не трепери.
— Нищо не те прави, полковник. Ако искаш, можем да прекратим сделката.
Моботе кимна, приемайки за пореден път факта, че всяко освобождение си има цена. Погледна металния стол и отиде да седне. Широкият му гръб скри изцяло облегалката.
— Те са в Кунзула, в гората. И са гладни.
— Добре тогава. — Фелдхайм веднага взе чист формуляр и започна да пише. — Тридесет чувала ориз, тридесет царевица. Пет бидона вода. Стига ли засега?
— Да.
— Но дори и мъж като теб не може сам да носи подобен товар. — Австриецът се усмихна, докато пишеше.
— Не може.
— Ще изпратя кола. Моите хора ще оставят храната в южния край на гората тази нощ. На мястото между Кунзула и Исмала.
— Благодаря.
— Недей да ми благодариш. — Фелдхайм остави писалката и подпечата формуляра. — Аз съм ти партньор.
Мисълта за подобна връзка накара Моботе да усети как стомахът му се свива, но понякога на човек му се налага да спи и със змии.
— Защо пожела да ме видиш, майор Фелдхайм?
Австриецът се изправи и отиде до стената на бараката, където беше залепена голяма карта на страната. Пластмасовите й ъгълчета се бяха подвили от топлината. Той почука едно местенце с молива си.
— Чехът и еврейските му сирачета са тук, в планините, близо до Денгла, в развалините на Фасил. Те са болни и гладни. Срещнах се с него вчера. Предложих да му помогна.
Моботе повдигна широката си брадичка.
— И предложението ти си има условия.
— Разбира се. — Фелдхайм се направи, че не забелязва тона на коментара на Моботе, и продължи да разглежда картата. — Крумлов се е свързал с израелците и им е предложил децата фалаши, но той иска да тръгне с тях.
— И защо ще го иска?
— Има определена цена за главата му. — Фелдхайм се извърна от картата с едната ръка зад гърба, а с другата държащ цигарата. — Сигурен съм, че знаеш как се чувства такъв човек.
Моботе скръсти големите си ръце.
— Аз обаче не бих избягал от дома си.
— Тук не е неговият дом. Той е един вид предател и вече е избягал от дома си. А за един образован човек Африка е място, където само може да изгори на слънцето и да се мъчи с топла бира… Надявам се, не съм те обидил.
Моботе не каза нищо, но си представи Фелдхайм, висящ на ченгел от оградата и разпорен от врата до слабините като прасе.
— Може би си мисли, че в Израел ще живее като герой — предположи Фелдхайм. — Ако изведе тези хлапета в безопасност.
— Истинските герои не оживяват след битките — каза Моботе.
— Така ли? — Фелдхайм опита да скрие подигравката. — Само добрите умират млади? Май това беше хит на Били Джоел.
— Какво?
— Няма значение — махна с цигарата си Фелдхайм. — Във всеки случай аз предложих да съдействам пред теб в тяхна полза.