Преди да се върне към зоната за приземяването, беше прекарал половин ден в лагера. През цялото време Ади го държеше за ръката и гордо го придружаваше, докато той оглеждаше мизерното убежище. Както много от етиопските деца, Ади говореше доста добре английски, примесен с амарски изрази. Най-много говореше за Доминик, при това с такава любов и възхищение, че Екщайн се изненада как е възможно едно дете да знае толкова много от личните й тайни.
— Тя е много стара — каза Ади, докато водеше Екщайн към „занималнята“. Това беше място, върху което хвърляше сянка една стара армейска пелерина, закрепена върху дръжки за метли, под която някои от малките момиченца плетяха фигурки от цветна слама, които приличаха на кукли вуду. Ръчичките им бяха толкова слаби, че Екщайн отмести с неудобство очи.
— Така ли? — усмихна се Екщайн, като си припомни, че Орен също не може да различи възрастта на хора, по-големи от гимназисти.
— О, да. — Ади вдигна на два пъти дланите си, а после едната и още един пръст от другата ръка. — Колко много е това?
— Двадесет и шест.
— Видя ли? Много е стара. — Други деца се опитваха да вървят заедно с Ади и Ейтан, очаровани от високия, рус „фаранджи“ (чужденец), но Ади с вид на собственик ги пъдеше.
— Тогава, предполагам, аз съм наистина много стар — каза Екщайн.
— Ти? Да, обаче мисля, че ти си същият, какъвто е бил принцът на Доминик.
— Нейният принц ли?
— Тя ми разказва, преди да заспя. Как му викат?
— Приказки?
— Да! — закима с главичка Ади. — За замъци и принцеси. — Той вдигна пръст като древен мъдрец. — Но аз знам, че понякога те са за нея.
— Ти си умно момче, нали, Ади?
— Някой ден в Израел аз ще тръгна на училище и тогава ще стана много умен.
От разказите на Ади Екщайн разбра, че Доминик е била влюбена в по-възрастен мъж в Париж. Много от подробностите липсваха, но се подразбираше, че тя и любимият й не са успели да затвърдят взаимоотношенията си и красивата млада жена е самоналожила монашество върху душата си. Тъжната приказка го накара да се замисли за собствения си живот и как хората често сами си създават трагедии. За Симона и Орен, които чакат в Йерусалим един съпруг и баща, който също е избрал някакво собствено изгнание, вероятно самонаказвайки се за неизвестен психологически грях, който дори и сам не осъзнава напълно.
Но сега отхвърли тези мисли, тъй като чу отчетливо далечно изпляскване и шум на парашут, разгъващ се някъде на северозапад от него. Вгледа се нататък, макар още да не очакваше да види нещо. Парашутът сигурно ще е от черно-синкав плат, от вида „Голям облак“, а и костюмът за скок на доктора също ще е тъмен. Той зачака, после му се стори, че вижда блясъка на пръстена на хамута, когато парашутистът се плъзна над главата му към триъгълника за приземяване и се обърна по вятъра. И внезапно той вече беше там, като малък прилеп, висящ на въжетата, който започна да се увеличава и се приближи откъм северозапад със скръстени при глезените крака и черни ръкавици, дърпащи въжетата. Лицето, покрито с очила, се появи от тъмнината и Екщайн инстинктивно отстъпи, когато чу мъжът да псува шепнешком, докато прелита бързо само на метър над земята.
Докато отминаваше, парашутистът сви крака, дръпна силно спирачните въжета, изпъна се и изрови ивица пясък, докато изчезваше зад група храсти. Чу се силно тупване и пъшкане, когато се блъсна тежко в земята. Екщайн се огледа, а после закрачи бързо към мястото на кацането, докато големият парашут се гънеше и падаше към земята.
Видя доста комична пантомима, тъй като големият парашут беше покрил господаря си, който се боричкаше мълчаливо с него като котка в кошница с прежди. После един полъх на вятъра го отвя встрани, където се закачи за една трънка и се спусна отгоре й като спаднала торта. Докторът се изправи и замърмори, докато се опитваше да се освободи от хамута.
— Ега ти тъпото кацане.
— Не беше зле според мен — усмихна се Екщайн.
Докторът се извъртя бързо към Екщайн, като инстинктивно посегна към кобура, закрепен към бедрото му, но после веднага осъзна, че на възклицанието му беше отговорено на чист иврит, и ръката му се отпусна. Беше облечен от глава до пети в черен парашутистки комбинезон, на главата си носеше подплатен с корк шлем и старовремски очила с гумени предпазители. Приличаше на фантом от комикс, когато свали очилата и се вгледа в „посрещача“ си.