— Мога да кажа само, че предпочитам онези двамата да пекат на бавен огън онзи чех, докато сега си говорим. Иначе ще получим ритник по задника. И аз, и вие. Можете да се сбогувате както с кариерата, така и с проклетите си пенсии.
— Ах, каква благородна загриженост — саркастично се обади Юдит.
Генералът я погледна и й се закани с пръст.
— Предупреждавам те, скъпа. Предупреждавам те. Не си незаменима!
— Естествено — вдигна очи към тавана Юдит. — Сигурна съм, че ще се намери поне още една луда в цялата армия, която да остане при теб повече от ден.
Както винаги, държанието й напълно успокои генерала, той вдигна ръце и се върна към бюрото си. Порови безсмислено папките, все още ръмжейки.
— Искам да говоря с тези копелета. Да говоря. Веднага. С онзи доктор изпратихме сатком, нали? — Той вдигна глава, защото никой не му отговори. — Нали?
— Да — едва намери глас Очко.
— Е? Докарайте ми отговорника по комуникациите!
Юдит стана от стола си и отиде до телефона да звънне в комуникационния център. Тихичко предаде заповедта на генерала. Той продължаваше да гледа Очко, а после показа листа с декодираното съобщение в скута му. Беше ново и неприятно съобщение от Екщайн, предадено по телефона от кафенето в Бахир Дар, скоро след като майорът беше посрещнал Макс. По хартията имаше петна от пот.
— Прочети ми отново това проклето нещо.
Очко вдигна листа, който затрепери в ръцете му като умираща пеперуда.
— Посрещането успешно. — Той вдигна очи към Бен-Цион. — Предполагам, означава, че докторът е пристигнал добре.
— Знам какво значи, за бога. Продължавай.
Очко продължи да чете отговора на Ейтан по отношение неприятната заповед на Ицик.
— По отношение вашето искане…
— Искане! — изпъшка Ицик.
— Няма да бъдем в състояние да превозим малките пакети без помощта на митничаря.
— Звучи, сякаш не могат да изведат децата без помощта на Крумлов — преведе Юдит, докато се връщаше към стола си.
— Знам какво значи, по дяволите! — изкрещя Ицик. — Тези вироглави копелета си мислят, че могат да ме манипулират! Да ми размекват душата! Откога имам душа, а?!
— Нямам спомени за такова нещо — обади се Бадаш.
— Аз издавам заповед за убийство, а те я приемат като предложение от клуб „Самотни сърца“!
— Ами… — осмели се Очко.
— Какво?!
— Ами… ами те сигурно са малко объркани и може би притеснени. Все пак целта на „Чародей“ беше да се доведе Крумлов жив тук. И освен това те измъкнаха момичето на горкия чех и…
— Целта на „Чародей“ е да предпази проекта „Кешет“ на всяка цена! Когато това означаваше да накараме Крумлов да разкрие къртицата си, той получи билет първа класа. Но сега, когато това означава да не допуснем да провали две години труд, той вече няма значение. Ясно ли е?
— Очко не възразява, Ицик — намеси се Юдит. — Той само обяснява.
— А ти пък коя си? — отново надигна глас генералът в безнадеждна отбрана. — Майка Тереза ли?
Почукването на вратата предотврати по-нататъшния скандал, но преди Ицик да отговори, тя се отвори леко и вътре надникна срамежлив сержант, техник от комуникационния център. Ицик сложи юмруци на хълбоците си и изрева към войника:
— Искам връзка с онзи подвижен сатком в Африка.
— Вече я имаме — отговори сержантът. — Ще ви свържем на вашия телефон. — Младият мъж погледна часовника си. — Само че има фиксирано време за връзките. След осем минути.
— Не ме карай да чакам — изпъшка Ицик и се настани на стола си с такава тежест, сякаш само на него е разрешено да контролира движението на слънцето и звездите.
— Добре — сви рамене сержантът, спечели си усмивката на Юдит и се измъкна през вратата. — Ще ви звъннем. — Гласът му отекна откъм коридора.
Ицик измърмори нещо и стаята потъна в тишина, докато той прелистваше някакви книжа върху бюрото си. Вдигна очи и се намръщи към Ури Бадаш, който се беше приближил към стъклената маса с награди и чистеше с пръст праха от бронзов парашутист в полет, закрепен върху дървена поставка.
— Знаеш ли… — заговори тихо Бадаш, докато инстинктът му на контраразузнавач претегляше вероятностите. — Чудя се…
— Чуди се на глас — изръмжа Ицик и пъхна един от листовете в машинката за унищожаване на хартия.
— Възможно ли е къртицата на Крумлов да не е същият човек, когото от Мосад са завербували за двоен агент?
Очко трепна, защото, естествено, вече беше обмислял подобна възможност, но реши да си държи езика зад зъбите. Срещу егото на Бен-Цион самосъхранението имаше по-висока стойност от изказването на мнения. Ицик престана да прелиства папките и се взря в офицера от Шабак.