— Ако не бяха я проверили предварително — обърна се Ицик към Юдит, Очко и Бадаш, които се събраха наоколо му, — бих повикал веднага сапьорите.
— Екщайн не би се опитал да те убие — каза Юдит. — Защото знае, че може да нарани и някой от нас.
— Много смешно — изсумтя генералът. Той отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади остър щик, преряза лентата и отвори кутията.
Черно-бялата снимка, дадена първоначално от Синята брада на полковник Саламех, а после откопирана от Крумлов, лежеше вътре самотна. Сцената като на пикник с изморените усмивки на участниците сякаш предизвикваше наблюдателите да си играят на „познай кой съм аз“.
— Като говорим за смях… — измърмори Бадаш.
— Ние трябва да го познаем ли? — предположи Юдит.
Ицик обаче не се притесняваше от изказаните забележки. Тази игра той я играеше много отдавна.
— Е, Крумлов не е глупак — каза той. — Никога не съм очаквал да ни даде просто така името на човека и номера на паспорта му.
— Това е аперитив — обади се Очко. — За да ни раздразни апетита.
Ицик вдигна снимката и я обърна. Видя забележката, изписана с молив от Екщайн.
„Не е оригинал. Преснимано от оригинала, предаден от Синята брада (чешкият прякор) на сирийската му връзка (полковник от пехотата Фарадж Саламех). Направено е от К.“
— Значи е второ поколение — кимна Ицик. Сега държеше егото си под контрол и на първо място излезе същността му на офицер от разузнаването.
— Или трето — каза Очко.
— Защо трето? — попита Бадаш.
— Ами ако Крумлов е притежавал за малко оригиналната снимка, то той би й направил копие и би я върнал на мястото й. Но той не би дал своето копие на нас. Би направил негатив на своя дубликат или нова снимка от копието.
Другите членове на групата изгледаха дребничкия руснак с уважение, в отговор на което той се изчерви и свали очилата си да ги почисти.
— Напомни ми да не ти се карам толкова много, Очко — измърмори Ицик прикрития си комплимент, който накара аналитика да се усмихне.
— Възможно ли е прякорът Синята брада да е описателен? — попита Юдит.
— Едва ли — отговори Очко. — По-скоро е случайно избран чрез компютър, както го правим и ние.
— Очко, веднага прегледай файла на този Саламех — заповяда Ицик.
Очко се накани да стане от дивана.
— Не сега — изви очи генералът и Очко замря на място. — Е, Ури? — погледна Ицик към офицера от Шабак. — Кое е копелето?
Бадаш се приближи до черното куфарче, което беше оставил върху дивана, превъртя комбинацията на ключалката и извади пълен плик с надпис „Строго секретно“. Върна се до бюрото, разви шнура, затварящ плика, но изражението му вече предсказваше какво очаква.
Той извади снимката от разпита в Мосад и я постави върху бюрото на Ицик до груповата снимка на специалистите от Димона. Тя беше на къртицата, която цивилната разузнавателна служба вече е разкрила и завербувала като двоен агент. Снимката беше разделена на две — пълен анфас и профил. Мургав мъж на около тридесет години с кодирано описание на иврит и серии от цифри, подредени под нея като номер на престъпник.
Тримата мъже и Юдит се скупчиха откъм страната на Бен-Цион и се взряха в двете снимки, като въртяха глави наляво-надясно като зрители при игра на тенис. След малко спряха. Ицик се изпъна в цял ръст, постави длани върху хълбоците си и вдигна глава.
— Мамицата му! — прошепна той.
Юдит погледна шефа си.
— Няма го на снимката, нали?
Генералът въздъхна и поклати глава.
— Къртицата на Мосад я няма на снимката на Крумлов — потвърди Бадаш. — Нали така, Очко?
Дребният руски евреин отново внимателно разгледа двете снимки.
— Точно така — тихо изрече той, но гледаше Бен-Цион с опасение, както човек се взира в зло куче.
— Което означава… — каза Юдит.
Но Ицик се беше отдалечил от бюрото си и застана отново пред големия прозорец. Гледаше безизразно през разделените с пръста му щори надолу към булевард „Яфо“.
— Което означава — заговори той. Усещаше се горчивината в гласа му. — Означава, че ако Крумлов не си играе с нас и ни е изпратил снимка, на която наистина я има неговата къртица… — Гласът му заглъхна.
— Значи има две къртици — довърши Бадаш.
— Което е точно онова, което мислят Екщайн и Баум — допълни Юдит. — Поради което искат да го доведат жив.
Ицик не каза нищо. Умът му се гърчеше, прескачайки от възможност на възможност, никоя от които не беше привлекателна. Ако Крумлов наистина държи ключа към втората къртица и този човек е някой от сниманите в групата, тогава смъртта на чеха вероятно ще запечата завинаги тази тайна. Бягството на Крумлов от Чехословакия сигурно вече е съобщено на този агент и той вероятно е прекратил дейността си. Снишил се е. Без помощта на Крумлов откриването му сред тази група би било невъзможно.