От друга страна, ако снимката на Крумлов е само фалшификат, той би могъл да пристигне в Израел и триумфално да заяви, че неговата къртица е онзи, вече завербуван от Мосад. В такъв случай играта с двойният агент моментално ще стане безсмислена.
Екщайн и Баум знаеха това. Те вече го бяха обмисляли. С изпращането на снимката на Крумлов в Израел поставяха Ицик до стената, принуждавайки го да вземе решение, поставящо кариерата му на карта.
— Наистина ги мразя онези двамата — прошепна генералът и поклати глава. — Ама как само ги мразя!
12.
Гоям
6 май
Само на километър от крепостта на Крумлов трима въоръжени мъже пазеха пътя. Когато Екщайн премина с колата последния хребет преди платото, металът на оръжията отрази блясъка на фаровете, от което дъхът му замря. Двамата с Макс бяха пътували мълчаливо през по-голямата част на деня и нощта, защото краткият разговор с Бен-Цион беше като капак за потисканата ярост на Екщайн. Сега заповедта за убийството на чеха обаче загуби значението си, тъй като ставаше въпрос изобщо за оцеляване.
Пътят се спускаше от билото и извиваше като опашка на змия из дългата долина, обрасла с храсталак и посипана с камъни. След това се издигаше отново леко нагоре, за да завърши при портала и бодливата тел, ограждаща порутената крепост. Малките огньове осветяваха слабо стените, но Екщайн знаеше, че наемниците на Крумлов не могат да видят тъмните фигури на мъжете, които очевидно са поставени на пътя, за да не позволяват влизане или излизане от крепостта. Той инстинктивно намали скоростта, докато се опитваше да обмисли създаденото положение.
— Не спирай — спокойно каза Макс откъм пътническата седалка.
Екщайн кимна и веднага отпусна спирачката. Ако пазачите усетеха колебанието при приближаването на колата, те бързо ще приготвят оръжията си. Той тръгна по височината, превключи на по-ниска скорост и започна да брои скъпоценните минути, които биха могли да променят съдбата му. Двамата с Макс автоматично се върнаха към навиците си на бойци.
— Приближаваме — каза Макс и се нагласи по-напред в седалката. — Кои са тези?
— Вероятно от бунтовниците на Амин Моботе, но още не мога да кажа със сигурност. — Екщайн се взря през прашното стъкло, но не промени позата си. — Облегни се. Прави се на изморен и скучаещ.
Макс кимна и се отпусна назад, но мускулите на краката му останаха напрегнати.
— Прецени разстоянието.
— Около половин километър.
— Разкажи ми накратко за тях.
— Сбирщина, но смъртоносна — каза Екщайн. — Обикновено носят стари военни дрехи без пагони, черни барети и са въоръжени с АК и Х&К. Възприели са да носят кафия, защото са гледали много Арафат по телевизията, обаче я използват по-скоро като шал.
— Забелязвам нещо такова около вратовете им — каза Макс.
— Значи са те. Убийците на Моботе. Мамка му.
— Можем ли да ги убедим да ни пуснат?
— Не. Сигурен съм, че имат заповед да не пускат хора или доставки. Нито да влизат, нито да излизат от крепостта.
— По дяволите. — Макс започна да ругае, докато търсеше пистолета си и го пъхаше в колана на панталона. — Бях се заклел, че повече няма да го правя.
— Не мърдай — изсъска Екщайн. — Тези хора работят нощем и виждат на тъмно като котки.
— Страхотно, мамка му — изсъска в отговор Макс и постави ръка на коляното си. — Не успях даже да сваля предпазителя.
— Нито пък аз.
— Абсурд! Двама импотентни евреи в проклетия Див Запад.
Екщайн изкриви лице, стисна кормилото и се помести. Знаеше точно за какво говори Макс. Израелският армейски устав забранява свалянето на предпазителя на оръжието, докато не стане абсолютно необходимо. Почти всеки в Израел има право да носи оръжие и рискът от случаен изстрел представлява наистина реална опасност за населението. Поради това професионалистите са научени за част от секундата да извадят оръжието си, да свалят предпазителя и да стрелят. Вярно, че в престрелка човек може да загуби живота си поради подобна предпазливост, но така е по-добре, отколкото при случайно изпускане на оръжието да убиеш сина на съседа например.
Джипът започна да изкачва дългия, полегат склон към мястото на блокадата. Екщайн вече ясно виждаше тримата бунтовници, които свалиха автоматите от вратовете си и сега ги държаха, застанали в агресивни пози. Един от тях пристъпи в средата на пътя и започна да размахва фенерче, давайки сигнал да намалят и спрат. Другите двама стояха отстрани.