— Явно не сте се постарали достатъчно! — продължи да се кара тя. — Сега те със сигурност ще ни нападнат. Не е ли достатъчно, че бедните деца са гладни и болни? Трябва ли да ги подлагате и на въоръжено нападение?!
Тя фокусира цялата си ярост върху Екщайн и май изобщо не обръщаше внимание на Макс, което беше странно. Сякаш в миналото Екщайн непрекъснато я е дразнел и сега просто е достигнал върха.
— А аз ти вярвах — посочи тя право в лицето му. — Вярвах, че ще се грижиш за тези деца.
— Аз се грижа — опита се да отговори той, но тя не му позволи да продължи.
— Мислех, че ще проявиш разум и внимание. Ти обаче се разхождаш тук, хванал момченцето за ръка, даваш му надежди, а после със същата ръка вадиш пистолета си, без да мислиш!
— Напротив, много мислих, Доминик.
— Аз те нарекох Мойсей. — Тя постави ръце на хълбоците си и вдигна брада към него. — А вероятно е трябвало да те нарека Калигула.
— Стига, Доминик! — Крумлов внезапно размаха ръка пред лицето й, в опит да успокои неуместната й ярост. Тя извърна лице към него с все така горящи очи и той заговори по-тихо: — Достатъчно! Тези хора са професионалисти. Били са принудени да вземат бързо и трудно решение. Когато става дума за децата, ние трябва да се съобразяваме с твоите решения. Но когато предстои бой, трябва да оставиш решенията в ръцете на бойците.
Тя вдигна ръце и не отговори на чеха, но после въздъхна дълбоко, наведе очи и прошепна:
— Да, Ян. Така е.
После се обърна и си тръгна.
Групата мъже въздъхна колективно с облекчение. Екщайн стоеше и бавно клатеше глава, а Баум му се усмихна.
— Винаги се трогвам, когато те видя как се притесняваш от жените.
Екщайн едва успя да кимне в отговор.
— Трябваше да й отнемем стетоскопа и да й връчим пистолет — каза той.
— А тя би ни застреляла с него — коментира Крумлов.
— Извинете намесата ми, господа — обади се Манчестър, който стискаше своя автомат „Стърлинг“ в ръце. — Трябва да се приготвим. Бандитите могат да нападнат всеки момент, а аз съм оставил Бернд сам при оградата.
— Да — кимна Крумлов. Екщайн отбеляза, че през изминалите два дни чехът като че остаря. Момчешкият му вид пострада от скръбта по Ники. Баум му беше казал, че е зърнал чеха да се усамотява и да чете дневника на Ники. Крумлов се обърна към Бени. — Ти си най-висшият офицер, полковник Баум. Затова ти трябва да се заемеш с това.
Баум разбра, че чехът го нарича с истинското му име, очевидно решил засега да му вярва.
— Добре. — Бени подръпна нагоре панталона си. — С какво разполагаме като оръжия и амуниции?
— Бернд и аз си имаме стърлингите — каза Манчестър. — Достатъчно патрони. И цял сандък ръчни гранати.
— И само това ли? — попита Екщайн.
— Освен това сме пленили и едно РПГ — сви притеснено рамене Манчестър. — Обаче е импотентно.
— Нямате ли ракети? — попита Екщайн.
— Съжалявам — отвърна Манчестър. РПГ без ракети е просто метална тръба, не по-смъртоносна от тромпет.
— Аз имам МАГ — обади се Дюбе. Ставаше дума за белгийска лека картечница.
Групата се извърна към наемника, който стоеше настрани и гледаше към покрива над централното помещение на крепостта.
— Колко патрона? — попита с надежда Екщайн.
Дюбе преброи кутиите с амуниции с дебелите си пръсти.
— Може би осемстотин…
— Можеш ли да се качиш там? — посочи Бени покрива.
— Разбира се — изсумтя белгиецът.
— Добре тогава. — Бени се наведе и извади молив от джоба на ризата си. Някой извади фенерче и той начерта груба скица на крепостта в праха. — Манчестър и Бернд ще държат портала отпред. Дюбе ще се настани на покрива и ще покрива стените. — Той погледна Екщайн. — Господин Хартстоун, ти, аз и Ян ще бъдем подвижни с пистолетите тук вътре в подковата. Ще поддържаме огъня в посоката на всеки опит за приближаване. Макс, ти, ако обичаш, помогни на Доминик да прибере всички деца вътре в главната сграда и стой с тях там.
Макс посочи лендроувъра, който беше паркиран до една от порутените стени.
— Какво ще стане с това и с джипа? — попита той. — Можем да ги използваме за пробив.
Крумлов трепна при предложението.
— И кого ще изберем да тръгне, докторе? Тук имаме много деца. Трябва ли да изберем десет или двадесет от тях? И как? С жребий ли?