Лично той не искаше Крумлов да умре и всъщност все повече се съмняваше, че един от хората на снимката, предадена от чеха, е втора къртица. Точно затова беше накарал Очко да работи денонощно в лабораторията заедно със специалистите там. Но въпреки това този съмнителен тип от Прага, евреин или не, нямаше да стъпи жив на израелска земя, освен ако заповедта отгоре не бъде оттеглена. А Ицик би бил последният, който ще поиска такова нещо.
— Предупреждавам те, Екщайн — заговори по-тихо генералът, но продължи да размахва заплашително пръст пред носа на Ейтан. — Ако се появиш с този от държавна сигурност в Тел Авив, той ще изчезне в рамките на два часа, а ти ще се намериш върху дълго и твърдо легло в затвор номер шест.
— В такъв случай — изсъска Екщайн — подозирам, че с теб ще бъдем съкилийници.
Ицик стисна устни. Разбира се, че Екщайн е прав. В израелската армия, когато подчинените изпаднат в немилост, командирите обикновено ги следват. Генералът скръсти ръце и погледна към парка, сякаш най-накрая е разбрал, че това е обществено място и подобен разговор не бива да се провежда точно тук.
— Добре, Екщайн — въздъхна той и зашепна: — Какво искаш? Какво, по дяволите, искаш?
— Ако не успея да изведа Крумлов, искам да ми изпратиш група командоси. Така поне ще бъда сигурен, че ще мога да измъкна децата.
— Искаш да разпоредя мисия на командоси, за да те изведат за ръчичка от Африка ли? И това ли е всичко?
Екщайн обаче не си позволи да се засегне от иронията.
— Ще трябва да задействаш връзките си и във военновъздушните сили. Ще ни трябва бързо измъкване от определено за кацане място.
Ицик размисля дълго.
— Добре, съгласен съм — каза накрая той, макар да клатеше в учудване голямата си глава. — Обаче ще кажеш нещичко на Баум. Защото съм сигурен, че идеята е била негова.
— Цял съм слух.
— Кажи му, че е успял да ме изнуди, обаче аз веднага ще подпиша пенсионирането му. Така че ако е имал някакви мечти да остава и да заеме мястото ми, може да забрави за тях.
Екщайн едва се сдържа да не се засмее на глас. Последното, което Бени би могъл да иска, беше мястото на Бен-Цион.
— Сигурен съм, че той ще ти бъде благодарен.
— Вървете по дяволите и двамата! — възкликна ядосано генералът. — После махна с глава. — Там е жена ти. Може би тя ще успее да ти налее малко акъл в главата.
Екщайн се вцепени за миг, а после се извърна бързо. Наистина там беше Симона. Вървеше бързо към него по тротоара. Той направо зяпна, защото Симона водеше за ръка Орен и в мига, когато момчето зърна баща си, се откъсна от ръката й и хукна към него през локвите, разперило ръце.
За миг Екщайн обърна глава, може би да кимне с благодарност на генерала, на когото винаги бе гледал като на Макиавели. Но генералът го нямаше, а Орен внезапно се блъсна в баща си и го накара да се наведе.
— Татко! Татко! — подскачащото дете прегърна баща си през кръста, а Екщайн едва запази равновесие. Искаше да каже нещо на сина си, да подскочи от радост от вида му, от чувството за обожание. Но от устата му не излезе нито звук, той просто се наведе и зацелува избелялата от слънцето коса на детето.
После вдигна очи и видя Симона да приближава с толкова гладко и загоряло лице, усмихната, с блестящи бели зъби. Тя отметна черните си къдри и затича, а Ейтан внезапно забеляза, че тя е в много напреднала бременност. Много по-напреднала, отколкото би трябвало да бъде. Как така? Да не би да е загубил повече от два дни в безсъзнателно състояние? Да не би да е изминала половин година? Не можеше да разбере, но не го и интересуваше. Странно беше и това, че тя е облечена изцяло в черно: модно пролетно черно манто върху черна, широка рокля и черни обувки. Имаше и други разлики. Очите й бяха по-скоро сини, отколкото зелени, а устните й по-плътни от когато и да било.
Преди да осъзнае всичко напълно, тя вече беше преметнала ръка през врата му и той усети фината кожа на черните й ръкавици, а тя го целуна силно. По езика й усети вкус на хумус, когато би трябвало да е на виенски шницел.
— Обичам те — прошепна тя в устните му.
— Как? — Той нежно я хвана за раменете и я отдръпна от себе си, загледан в блесналото й лице. — Как попадна тук?