Той стигна куличката в края на стената, но тя всъщност отдавна се беше срутила и представляваше само купчина камъни. Екщайн се спусна надолу, намери място за краката си и се облегна на лявата си страна. Протегна треперещите си ръце между два големи камъка и стисна здраво пистолета, като примижа, за да открие мишена в нощта.
Преди да е успял да стреля, бунтовниците внезапно залегнаха едновременно, може би на сто метра разстояние. Прекратиха огъня си и потърсиха възможно най-добрите прикрития. За момент ехото на престрелката заглъхна и Екщайн успя ясно да чуе тежкото дишане и ругатни на другарите си, смесено с щракането на метала, докато те преглеждаха и презареждаха оръжията си.
— Хайде, тъпи копелета — прегракнало съскаше Манчестър. — Елате да вкусите от куршумите на нейно величество.
Беше странно да чуе шовинистичното изказване на британеца по отношение на личното му оръжие, но Екщайн разбра, че наемникът просто е ужасно изплашен и пълен с адреналин.
— Да, елате насам, свини такива — извика по-високо Бернд на немски.
Последва безкрайно дълга тишина, докато димът от стрелбата се разпръсна от лекия полъх на предутринния бриз. Екщайн обаче не хранеше илюзии, че бунтовниците са размислили и ще се оттеглят. Те без съмнение са намерили мъртвите си другари на пътя недалеч от долината и сега искаха да пролеят кръвта на убийците. Нищо нямаше да ги спре.
Той отпусна лакти, за да успокои напрежението на мускулите си, и погледна надолу, за да огледа отбранителния периметър. Най-близо до него се намираше Баум, който надничаше иззад колоната, върху която се беше покатерил Екщайн. Пистолетът му беше готов за стрелба. Вдясно от Баум Бернд лежеше зад купчина камъни, проврял дулото на узито си през навивките бодлива тел. На пет метра по-нататък Манчестър беше заел същата позиция. Крумлов беше застанал огледално на Баум при другата колона на портала, а над него Макс се беше свил зад втората куличка на стената.
— Готвят се да ни превземат — каза Баум.
— Откъде знаеш? — прошепна Крумлов.
— Това е мълчанието преди жестоко насилие — отекна гласът на Макс от тъмнината.
— Дали имат и тежко оръжие? — зачуди се на глас Екщайн.
— Ако го имаха, щяха да ни нападнат първо с него, скъпи — отговори му Манчестър.
— Обаче там има РПГ — изсумтя Бернд. — Помирисвам го.
— Никога не възразявай на нюха на германския нос — съгласи се Баум.
— Прав сте, господин полковник. — Бернд измъкна от джоба си една граната.
— Не стреляйте, докато не започна аз — заповяда Баум. — А после започнете да стреляте бързо и всички заедно.
Екщайн опита да се настани по-удобно. По челото му течеше пот и се събираше над веждите, а мускулите на гърба му се бяха свили в болезнен възел. За миг си помисли как ли ще се защити Доминик с децата вътре в крепостта, но реши, че Ян вероятно й е дал и на нея пистолет. Това, заедно със стоическите й възгледи за смъртта и живота в отвъдното, би я направило по-опасна от когото и да било.
Дебел пласт облаци беше закрил звездите и сега Екщайн не виждаше никой от хората на Моботе в тъмната долина. Но внезапно се чу продължителен шум като от змия, пълзяща по суха трева, и разбра, че бунтовниците се изправят.
Някой там извика прегракнало и атаката започна. Първо стреля един автомат, а после цяла редица дула засвяткаха и бунтовниците затичаха приведени напред. Зелени трасиращи следи блестяха откъм тъмнината и се удряха в камъните на крепостта. Екщайн се приведе, опита да успокои триъгълника на тритиевия си мерник и се прицели веднага зад стрелящото дуло на един от бунтовниците. Зачака сигнала на Бени, защото знаеше, че Баум иска хората му да стрелят заедно и с всичките си оръжия. Чака дълго. Цялото му тяло започна да се тресе от напрежението. Чувстваше, че ще експлодира, ако Баум не им разреши да стрелят скоро.
— Сега! — изрева Баум и всички в редицата откриха огън с автомати, пистолети и леката картечница на Дюбе. Екщайн започна да дърпа спусъка и веднага оглуша от собствените си изстрели. Ушите му сякаш бяха запушени с памук, китките му подскачаха, а очите му примижаваха срещу ослепително белите светкавици от собственото му дуло.