Чу викове откъм бунтовниците. Някои от ярост, други от ужас и болка, но продължи да стреля, като се прицелваше точно и само в сигурни мишени сред призрачните сенки, които подскачаха и залитаха напред. Трепна силно, когато ярка светкавица избухна на тридесет метра пред портала, и бързо погледна надолу. Видя Бернд застанал в пълен ръст да хвърля ръчни гранати, докато Манчестър го прикрива с дълги откоси от автомата си. Малко зад тях Крумлов стреляше с двата си пистолета, а над него Екщайн виждаше изстрелите от пистолета на Макс. После Бени се появи иззад прикритието си и притича към Бернд, за да го прикрие откъм левия фланг.
Пистолетът на Екщайн замлъкна, което никак не беше добре, защото му оставаха само два пълнителя в джобовете.
— Пълнител! — извика той рефлективно, както го бяха обучавали, и бързо освободи празния, пъхна го в джоба на панталона и зареди нов. Кой знае защо картечницата на Дюбе беше замлъкнала и Екщайн погледна назад. Видя как едрият белгиец скача от покрива на крепостта в двора. Картечницата беше доста тежка, но Дюбе я държеше като пластмасова играчка и хукна напред с грацията на Джийн Кели.
Оживелите бунтовници продължиха нападението си, макар инерцията им да се беше изчерпала. Екщайн започна отново да стреля. Гранатите на Бернд вземаха жертвите си, но вражеските автомати бяха мощни, не спираха стрелбата и тежките руски куршуми пищяха из въздуха и искряха от ударите в камъните. С периферното си зрение Екщайн видя Макс да пада назад, а после докторът се строполи на земята отвън, точно пред бодливата тел. Екщайн се изви и веднага започна да се спуска от мястото си, но Крумлов се оказа по-бърз.
Чехът хвана телта и я вдигна, за да се промъкне под нея. Екщайн не чуваше какво вика той, когато изскочи навън, продължавайки да стреля с двата пистолета. Картината беше достатъчно страшна, за да задържи погледа на Екщайн, докато Крумлов изпразни пистолета в дясната си ръка, пъхна го под колана си, сграбчи падналия Макс за яката на ризата и го издърпа назад през бодливата тел в лагера.
Внезапно се появи Дюбе, който скочи с картечницата си от ниската странична ограда, викайки яростно:
— Ер-Пе-Ге!
Всички се прилепиха към земята, докато руското оръжие изрева някъде отпред, а после вторичната експлозия гръмна в лагера. Силен пламък освети двора, когато резервоарът на лендроувъра избухна и за миг бранители и нападатели останаха неподвижни, сякаш внезапно някой е променил правилата на играта.
— Проклетата ми кола! — изрева Дюбе, изправи се, подпря картечницата на хълбока си и започна да стреля като луд през телта.
— Сега или никога, другари! — извика Баум и Екщайн разбра, че полковникът се готви да използва традиционната израелска тактика. Когато те превъзхождат по брой и оръжия, атакувай! Колкото можеше по-бързо, Екщайн се спусна от последните камъни на стената и падна на земята до Баум. Полковникът скочи към бодливата тел и я дръпна настрани. Бернд хвърли още една граната, грабна узито си и когато Баум изкрещя „След мен!“, хукна подире му.
Нападнаха заедно, инстинктивно пристъпвайки в редица, тъй като всички бяха военни и този танц на смъртта беше техен общ език. Дюбе и картечницата му бяха по средата, всички тичаха, стреляха и крещяха обидни думи. Екщайн не виждаше по-далеч от дулото на пистолета си, но в бой е винаги така. Нищо не се вижда или забелязва освен бързото подскачане на насоченото оръжие. Дулата на автоматите стреляха срещу тях в нощта, но сега никой не мислеше за тях. Сега всички само нападаха, тичаха и стреляха във всичко, което се движи, с надеждата, че когато най-накрая стигнат до врага, никой няма да бъде сам, за да му пръснат главата и да го пратят на онзи свят.
Внезапно всичко свърши. Дюбе беше спрял и не стреляше, Бени беше малко зад него заедно с Манчестър, макар че британецът пусна един последен откос към нищото. Екщайн се намираше на левия фланг на неравната редица, пистолетът му отново беше празен и той едва дишаше. В долината виждаше няколкото бягащи фигури на последните бунтовници, които тичаха в тъмнината, но не погледна към пръснатите наблизо мъртви тела на останалите врагове.
Внезапно му прилоша, гърлото му се стегна и той се сви. Изригна струя течност, после изтри устата си с ръкав и се изправи. Дюбе още държеше картечницата си насочена към долината, но Баум и Манчестър гледаха назад към портала.
Бернд лежеше по лице в прахта по средата на пътя между телената ограда и мястото, където бяха спрели. Крумлов беше коленичил над едрия германец, но не си направи труда да го докосне, а вдигна глава и погледна Манчестър.