Понякога лукавството на Фреди ме изнервя. Но в този труден бизнес всички средства са позволени.
— Ще дадеш ли снимката му на щатската полиция? Нареди да я разпратят до всички коли между Феърфакс и Западна Вирджиния с оранжев код.
Патрулните полицаи щяха да получат съобщението на компютрите си и да се оглеждат за светли коли и шофьор, отговарящ на описанието на Лавинг. Оранжевият код означаваше, че е опасен.
— Ще го направя, но знам, че си математически факир, Корт.
— И?
— Раздели милион коли на четирийсет патрулни полицаи. Какво се получава?
— Благодаря, Фреди.
Сбогувахме се и набрах номера на Райън Кеслер.
— Ало?
Казах му кой съм, съобщих му, че съм пристигнал и след минута-две ще съм при него. Помолих го да се обади на Фреди да удостовери самоличността ми — добра мярка за сигурност, но я приложих и за да налея масло в параноята му. Знаех, че понеже Кеслер е полицай — при това награден с медал — ще ми се подчинява неохотно и исках да усети реалността на заплахата.
Тишина.
— Там ли сте, детектив Кеслер?
— Вижте, сър, казах на агент Фредерикс и на онези мъже отвън… забелязвам и вас, агент Корт… Казах им, че няма нужда.
— Все пак бих искал да поговорим. Ако не възразявате.
Не си направи труда да скрие раздразнението си.
— Само си губите времето.
— Ще ви бъда признателен — любезно отвърнах.
Държах се свръхучтиво — протоколно, както твърдят понякога. Ала спокойното, сдържано поведение често печели съдействие по-лесно от шумните заплахи, в които така или иначе не ме бива много.
— Добре, добре. Ще се обадя на агент Фредерикс.
Попитах го дали е въоръжен.
— Да. Проблем ли е? — възкликна сприхаво.
— Не. Изобщо.
Бих предпочел да не е въоръжен, но като полицай имаше право да носи оръжие, а битката да придумаш ченге да се откаже от пистолета рядко си струва усилията.
Дадох му време да поговори с Фреди, докато оглеждах дома му.
Почти всички еднофамилни къщи не са пригодени да защитават обитателите си.
Видимост, лесно проницаема конструкция, запалимост, уязвимост срещу термални сензори, ограничени маршрути за бягство. Не предлагат никакво тактическо укритие. Един-единствен куршум е достатъчен да сломи съпротивата. Гордо рекламираните пет минути за реакция от страна на охранителните компании означават просто, че престъпникът разполага с гарантиран прозорец да мародерства безнаказано. Да не говорим, че дългата диря на финансовите документи и нотариалните свидетелства за недвижими имоти и автомобили за нула време го отвежда право до прага и на най-уединения гражданин.
Подопечните ни, естествено, винаги предпочитат сигурното убежище на дома си, но аз ги извеждам от обичното домашно огнище възможно най-бързо.
При вида на паянтовата къща в колониален стил се зарекох при първа възможност да укрия другаде семейството на Райън Кеслер.
Тръгнах към входа, оглеждайки прозорците. Отвори ми Кеслер. Знаех как изглежда от служебните файлове и допълнителните проучвания. Озърнах се към безлюдното стълбище и отпуснах ръката си до тялото.
Той свали своята от кобура на хълбока.
Представих се. Ръкувахме се. Показах му служебната карта, върху която имаше моя снимка, името ми и лого на федералното правителство, включително орел като на правосъдното министерство, но с по-различен дизайн. Нашата организация не се отличава с нищо специфично. Описан съм просто като «правителствен служител».
Той огледа набързо картата и не зададе въпросите, които аз бих задал.
— Обади ли се на агент Фредерикс да ме провериш?
— Не.
Навярно се уповаваше на полицейската си интуиция да потвърди версията ми. Сигурно не му се видях много заплашителен.
Райън Кеслер беше набит мъж, широкоплещест, с черна коса. Изглеждаше състарен. Когато наведе глава — наложи се, понеже бях по-нисък и с едно стъпало по-долу — двойната му брадичка увисна. Окръглено коремче над кокалести крака и хълбоци. Мастиленочерни очи с остър поглед. По лицето му изглеждаше също толкова невъзможно да се появи усмивка, колкото по моето. Предположих, че при разпити се представя добре.
— Е, агент Корт…
— Просто Корт.
— Едно име? Като рок звезда?
В картата бяха отбелязани и два инициала, но аз използвам само Корт. На Кеслер — както на някои други — този факт явно му се стори претенциозен. Не му обясних, че става дума просто за мъдра стратегия. Основното правило в моята професия е да разкриваш пред околните — добрите, лошите и неутралните — колкото може по-малко информация за себе си. Колкото повече знаят за теб, толкова по-уязвим ставаш и по-трудно закриляш подопечните си.