— Да влезем тук.
Озовахме се в кухнята и нови миризми се примесиха с останалите — обилна закуска, по принцип не по вкуса ми. Беше разхвърляно, купчина чинии се издигаше в мивката. Върху облегалките на белите столове в колониален стил около светложълтата маса бяха натрупани якета и пуловери. Книжните торбички от «Сейфуей» покрай стената надвишаваха пликовете от «Хоул Фуудс» с четири към едно. Навсякъде се валяха учебници, маратонки, опаковки на дискове, рекламни брошури и списания.
— Кафе? — попита Райън, понеже му се пиеше и не искаше да се държи грубо, а само обезкуражително.
— Не, благодаря.
Наля си кафе, а аз пристъпих до прозореца и надзърнах към задния двор, който по нищо не се различаваше от хилядите наоколо. Огледах прозорците и вратите.
Забелязал проверката, Райън отпи доволно от чашата.
— Наистина, агент Корт, няма нужда да ме пазят.
— Всъщност искам да отведа теб и семейството ти в защитена къща, докато открием кой стои зад всичко това.
— Да се изнесем? — изсумтя подигравателно той.
— Най-много за няколко дни.
От горния етаж долиташе шум, но долу не виждах никого. Клер Дюбоа ме беше информирала и за семейството на Райън. Джоан Кеслер, на трийсет и девет, работила като статистик около осем години, после, след като срещнала и се омъжила за вдовеца Райън, напуснала работа, за да се грижи за заварената си дъщеря, която по онова време била на десет.
Дъщерята — Аманда — учела в общинска гимназия. Има добри оценки и участва в три извънкласни програми за напреднали — по история, английски и френски. Спомената е в гимназиалния годишник. Включва се в много доброволни инициативи.
Запитах се дали заради смъртта на майка иМ някои от инициативите не подпомагат болници и други здравни заведения. И играе баскетбол. Това беше моят спорт. Не ми личи. Но не е необходимо да си толкова висок. Наистина. Въпросът е да можеш да дриблираш. Здравата.
Райън се обади:
— Виж, аз работя по рутинни случаи без насилие. Никакви терористи, никаква мафия, никакви заговори. — Отпи още кафе, озърна се към вратата, добави две захарчета и ги разбърка енергично. — Агент Фредерикс каза, че на човека му трябвала информация — каквато и да е тя — до понеделник вечерта. Нямам случай с такъв срок. Всъщност сега не съм ангажиран много. През последната седмица и нещо се занимавам предимно с административни задачи в отдела. Бюджет и прочее. И толкоз. Ако смятах, че има нещо, щях да ти кажа. Но няма. Станала е грешка — повтори той.
— Миналата година пазех един човек. — Райън не ме покани да седна, но аз все пак се настаних на висока табуретка. Той остана прав. — Пет дни си играхме на котка и мишка с наемника — професионален убиец. Беше абсолютно недоразумение. Бяха дали грешно име на наемника. Но въпреки това щеше да убие моя човек. Теб не те преследва убиец, а професионален изнудвач, който изтръгва информация от жертвите. Ако си имахме работа с убиец, само ти щеше да си в опасност, независимо дали е грешка или не. Но изнудвачите… те вземат на прицел цялото семейство, всичко, което ще принуди жертвата да съдейства. Докато този осъзнае грешката си, някой от близките ти може сериозно да пострада. Или по-лошо.
Райън обмисли думите ми.
— Кой е той?
— Казва се Хенри Лавинг.
— Бивш военен? От специалните сили?
— Не. Цивилен.
— Гангстер? Организирана група?
— Не разполагаме с такава информация.
Всъщност не знаехме много за Хенри Лавинг. Освен че е роден в Северна Вирджиния, напуска дома си преди да навърши осемнайсет и не поддържа връзка с роднините си. Училищното му досие беше изчезнало. За последно го арестували, когато още бил малолетен. Седмица след като го освободили, съдията по делото му подал молба за напускане по никому неизвестни причини и напуснал района. Може и да е било съвпадение. Аз обаче не мислех така. Съдебните и полицейските досиета на Лавинг бяха изчезнали по същото време. Той прикриваше старателно миналото си и с всички сили пазеше анонимността си.
Погледнах пак през прозореца. После, след кратка съзаклятническа пауза и бегло озъртане към все още празния коридор, продължих с още по-мек тон:
— Има и друго. Нали ще си остане между нас?
Той стисна чашата с кафето, към което беше изгубил интерес.
— Досега Хенри Лавинг е успял да отвлече поне дузина жертви и да ги разпита. И това са само известните ни случаи. Отговорен е за смъртта на половин дузина невинни граждани. Убил е и е ранил сериозно няколко федерални агенти и полицаи.
Райън трепна леко.
— Аз се опитвам… организацията ни и Бюрото се опитват от години да го заловят. И ето, признавам си. Да, тук сме, за да защитим теб и семейството ти. Но ти си ни като божи дар, детективе. Носиш медал, тактически грамотен си, въоръжен.