— О, божичко — прошепна Джоан и присви тесните си устни.
— Основният метод на «разузнавачите» е да напипат слабото място на жертвата. Веднъж пазех един човек от Лавинг. Наемникът бе планирал да проникне с взлом в къщата му и да измъчва детето му пред него.
— Не — ахна Джоан. — Но… Аманда. Имаме дъщеря. Това е…
Очите иМ се застрелкаха из стаята и накрая се заковаха в мръсните чинии в мивката. Тя пристъпи енергично напред, грабна чифт жълти гумени ръкавици, сложи си ги и развъртя кранчето за топлата вода. Често се случва подопечните ни да насочват вниманието си — натрапчиво дори — към дреболии. Неща, които могат да контролират.
— Трябва да послушаме агент Корт — каза Райън. — Да напуснем за известно време къщата.
— Да напуснем?
— Да — потвърдих. — За всеки случай.
— Още сега?
— Точно така. Възможно най-бързо.
— Но къде ще отидем? В хотел? При приятели… Не сме си събрали багажа. Веднага ли тръгваме?
— Не ви трябват много вещи. Ще ви отведа в една от защитените ни къщи. Не е далеч. Приятна е. — Не уточних местонахождението иМ. Както винаги. Не завързвам очите на подопечните си, докато ги откарвам в защитените къщи, и те навярно се досещат къде горе-долу се намират, но никога и никому не съобщавам точния адрес. — Сега ще ви помоля да се приготвите…
— Аманда — прекъсна ме Джоан и вероятно забравила, че вече я е споменала, продължи: — Имаме дъщеря. На шестнайсет. Рай! Къде е тя? Върна ли се от училище?
Подопечните ми често развиват сякаш хиперактивност и съзнанието им скача от една мисъл към друга. Отначало предположих: забравила е, че е събота сутрин, но се оказа, че момичето посещава компютърни курсове в близкия общински колеж.
— Чух я да се прибира преди половин час — каза Райън.
Джоан се взираше в светложълтите ръкавици. Свали ги и затвори кранчето.
— Мисля си…
— Да? — насърчих я.
— Не искам да е с нас. Имам предвид Аманда. Не искам да е с нас в тази защитена къща.
— Но и нея я грози същата опасност като Райън. Както и теб… Обясних ти, че Лавинг търси слабите места.
— Не! Господи! — възкликна тя.
Явно държеше момичето да не е с тях. Спомних си, че Аманда е родно дете само на Райън, и се почудих защо нямат други. Може би се беше подложил на вазектомия по време на първия си брак или Джоан не е могла да забременее, или пък просто са решили да нямат деца. Предпочитам да науча колкото е възможно повече за хората, които охранявам, и обмислям такива подробности. Понякога се оказват от значение. Вперила поглед в съдовете, Джоан остави ръкавиците. Райън също се беше замислил.
— Правилно. Да я отведем някъде, където ще е в безопасност.
Явно се беше сетил за възможността да влезем в престрелка, за да заловим Лавинг.
— Ние ще отидем в онази къща. Но нея ще изпратим другаде. Иначе не съм съгласна.
— И ти ще придружиш Аманда — каза иМ Райън.
— Не — разгорещено възрази тя. — Аз оставам с теб.
— Но…
Тя го улови за ръката.
Аз отново пристъпих към прозореца и погледнах навън. Джоан забеляза какво правя, както преди малко ме беше забелязал съпругът иМ, и очевидната ми загриженост я притесни. Обърнах се към тях:
— На теория не възразявам, но не разполагам с достатъчно хора да отведа дъщеря ви в друга защитена къща. Можете ли да я изпратите някъде? Стига мястото да няма никаква връзка с вас или роднините ви, името иМ да не присъства в пътни документи и да не ползва лични кредитни карти.
Лавинг и другите професионални наемници се радват на свободен достъп до всякакви бази с данни.
— Бил — обади се ненадейно Джоан.
— Кой?
— Уилям Картър — обясни Райън. — Мой приятел. Работехме заедно в управлението. Пенсионира се преди десетина години. Може да отиде при него.
Почудих се дали Лавинг може да го проследи, понеже навремето е бил колега на Райън.
— Партньор ли ти беше? Изпълнявахте ли съвместно задачи? Кръстник ли е на Аманда?
— Не. Просто приятел. Никога не сме действали заедно. Има вила край езеро в Лаудън. Може да отидат там. Аманда го харесва. Той иМ е като чичо. — После повтори: — И е бивш полицай.
— Съвсем сигурен ли си, че няма как да ви свържат? Не притежавате нищо общо — рибарска лодка, кола, не сте си заемали официално пари, не сте купували собственост един от друг?
— Не. Нищо.
— Може ли да дойде до десет минути?
— Пет. Живее в съседния квартал. Смяташе да ходи на мача днес следобед, но ще промени плановете си, щом разбере за какво става дума.
Отворих чантата си и извадих лаптопа. Включих го и започнах да въвеждам команди в нов прозорец. Изчетох информацията в кодираната база данни на организацията ни. Нищо около Уилям Картър, кариерата му и личния му живот не ме притесни. После проверих момичето. Аманда Кеслер беше типичен тийнейджър, активна във «Фейсбук», «Май Спейс» и в блоговете, но за мое облекчение личната информация беше пестелива. Социалните мрежи превръщат работата ни като пастири в кошмар заради личните данни, които хората безразборно разхвърлят из интернет пространството. Забелязах също, че Аманда никога не е споменавала нищо за Уилям Картър или за вилата му в Лаудън.