От моите предци, изпълнявали занятието на дворцови писари, познавам само дядо си Митанува и баща си Арарас. И обичам дядо си Митанува повече от баща си Арарас. За мен Митанува не е само дядо; той ми е учител и приятел, той е човекът, направил от Патасана Патасана. Дядо ми Митанува бе толкова дружелюбен, добросърдечен и лъчезарен, колкото
6 Хетски цар, живял между 1270-1322 г. пр.н.е., при който хетското царство достига най-голям разцвет. - Б. пр.
31
баща ми беше студен и безчувствен. Странно е дори да си помислиш, че е възможно две същества, коренно противоположни едно на друго, да са баща и син. Колкото до мен, аз приличам и на дядо, и на баща си. По отношение на чувствата приличам на дядо, по отношение на разума - на баща си. Представяте ли си колко ужасно е това? Каже ли ми сърцето да направя нещо, разумът ми казва да не го правя. Което разумът ми намира за благородно, сърцето ми намира за лицемерие; каквото сърцето ми намира за правилно, разумът го определя като престъпно. Едната половина от мен е по-необуздана и по-пламенна от пролетния вятър, другата е по-безчувствена и по-сковаваща от зимния мраз. Едната половина от мен се вслушва във вътрешния ми глас, другата - в науката и наложените ми знания.
Години наред въплъщавах две отделни създания: гледат в една посока, ала виждат съвсем различни неща. Опитвах се да изпълнявам желанията и на двете, но за жалост не успявах да бъда изцяло нито едното, нито другото, а се лутах постоянно между тях. Ако ми беше по силите, щях да пропъдя бащината половина и да заприличам напълно на дядо, но не можех. Каква зла участ, че боговете ми бяха отредили да съвместя тези две противоположности! Понеже бях лишен от волята да им се съпротивлявам, опитвах се да ги потискам. И макар да вярвах, че съм го постигнал, в крайна сметка разбрах колко съм се лъгал от самото начало.
Когато дядо поглеждаше към Ефрат, той виждаше тайната на нашата радост; татко виждаше в Ефрат силата, която ни помага да надвиваме враговете си; виждаше маслини, грах, пшеница, кайсии и грозде. Ако някой попиташе дядо какво означава Ефрат за него, той казваше: „През деня тя е светлината, отразена в очите на любимата; нощем е бързоструйната черна коса на любимата“. Ако попиташе татко, отговорът беше очевиден: „Ефрат е водна маса, която трябва да се защитава от врага“.
32
Трета глава
Слънчевите лъчи се протягаха като пръсти да докоснат тъмните води на Ефрат. Всички дървета по брега - от най-стария орех до най-младата смокиня; всички села - от най-старото до най-младото; всички билки - от най-лековитите до най-отровните; всички животни - от най-смирените до най-дивите; всички хора - от най-богатите до най-бедните - започнаха да се стоплят и да се разбуждат.
Есра излезе от стаята си с решително изражение. Искаше да поговори с приятелите си веднага, преди пак да я обземе страх и без да губи повече време. Стигна до вратата и яркото слънце заслепи очите и. Осъзна, че е забравила да си сложи сламената шапка, която никога не сваляше от главата си, но не се върна да я вземе. Тръгна към класните стаи в предното крило на училището.
Теоман, Кемал и Мурат обитаваха голямата класна стая, където се помещаваха и компютрите. Всъщност Кемал искаше да е при приятелката си Елиф, но Есра възрази, че в тази консервативна среда това не е уместно. Елиф я подкрепи и той се примири - настани се при колегите си. Елиф зае съседната малка стая, а Бернд - тази срещу тяхната. Тимъти избра слънчевата класна стая с изглед към градината.
Есра реши първо да поговори с Кемал. Независимо че авторитетът му на упълномощен археолог беше по-скоро формален, Кемал имаше право да узнае за случилото се. След като го обсъдеха насаме, щяха да уведомят Тимъти Хърли и Бернд Бърнс. Точно когато свиваше край ъгъла на училището обаче, се натъкна на внушителния Тимъти. Носеше черни панталони от тънък памучен плат, от какъвто шият шалвари, и избеляла тениска. Макар на петдесет и една, изглеждаше изпълнен с жизненост.