Добрите вести успокоиха донякъде Есра. Положението явно се нормализираше. Навярно не бе толкова страшно, колкото и се струваше, ала завъртеше ли се някоя мисъл в главата и, трудно излизаше оттам. Вероятно Ешреф е бил прав от самото начало, че Махмут и приятелят му са извършили убийствата.
302
Или… Есра се опита да прогони натрапчивите мисли, докато пътуваха към разкопките.
След няколко часа работа в библиотеката откриха не една, а две тънки стени в десния ъгъл на малката стаичка - доказателство, че там действително е имало тайник. Именно от този тайник, погребан под рухналата библиотека, излизаха на бял свят плочките на Патасана. Екипът обаче го разбра едва сега, при появата на тънките стени. Те отговаряха на въпрос, измъчвал археолозите дни наред. Смяташе се, че асирийците са превзели древния град през 719 г. пр.н.е. Новите управници прогонили хетите, живели тук от столетия, и асимилирали града. Тоест плочките плочките на Патасана бяха написани поне преди две хиляди и седемстотин години. Есра и колегите и се питаха защо не са били открити досега. След хетите тук бяха живели множество различни цивилизации - от асирийците до римляните. Как така никой не бе попаднал на плочките на Патасана? Двете стени на тайника разбулваха загадката.
- Уха! - възкликна развълнувано Мурат. - Значи ние сме първите, които докосват плочките след самия Патасана!
- Точно така - кимна Есра с гордо изражение. - Но се питам щеше ли Патасана да ги напише, ако знаеше колко късно всъщност ще ги прочетем?
- Щеше - обади се Тимъти с отнесен поглед. - Преживял е истинска трагедия. Поетът в него го е подтиквал да сподели опита си. А и това му е помогнало донякъде да превъзмогне случилото се, да се дистанцира от страданията. Изправил се е лице в лице със страховете, с позора, с грешките си. И същевременно си е уредил сметките - и с жестоките царе, и с безмилостните богове, далеч по-могъщи от него. Само така, разголвайки душата си, отмъщавайки дръзко, е намерил утеха. Според мен Патасана щеше да напише плочките, дори да знаеше, че никой няма да ги прочете. Животът не му е оставил друг избор.
Мурат се взираше смаяно в Тимъти, сякаш виждаше причудливо явление.
303
- Толкова добре го разбираш - промърмори изумено той.
- Какво има, Мурат? - попита американецът. - Да не видя дявола?
Младият мъж се сепна, все едно го бяха разбудили грубо от дълбок сън.
- О, нищо, нищо - усмихна се невинно. - Просто Патасана се появи пред очите ми.
- Хайде, признай си - подкачи го Тимъти шеговито. - Помисли си, че Патасана е обсебил душата ми.
- Що за хрумване, Тимъти? - възкликна Мурат и стрелна с очи Есра, да не би да си навлече гнева и. - Нищо такова не съм си помислил.
Есра си позволи да се усмихне. Окуражен от снизхожде-нието и, младият мъж реши да си пробва късмета:
- Е, не си помислих, че Патасана се е вселил в теб, но ако съществува прераждане…
- Непоправим си! - скастри го Есра. - Още малко и ще започнеш да наричаш Тим Патасана!
Тим я изгледа сериозно.
- За мен ще бъде чест. Хрониките на този мъж предизвикват интерес две хиляди и седемстотин години, след като са били написани. А ние просто ще умрем и ще ни забравят.
Четиримата избухнаха в гръмогласен смях.
- Стига сме лентяйствали! - Есра плесна приятелски Мурат по рамото. - Кажи им, че е време да се залавят за работа - добави и посочи работниците, седнали да пушат под старата смокиня.
Мурат се запъти към тях, а Есра промърмори:
- Понякога е непоносим.
- Млад е още, някой ден ще разбере света по-добре. - Тим проследи с благосклонен поглед младия мъж.
- Съмнявам се - възрази Бернд, досега ням свидетел на разговора. - Едва ли ще се промени скоро. Но не е само той. Много младежи в Германия се интересуват от духове, от непознати селения, които наричат четвърто измерение.
304
- Да не би да са виновни, че днешният свят е толкова скучен? - защити ги Тимъти.
- Все ми е едно кой е виновен - заяви Есра. - Но ако някой от екипа започне да мъти главите на другите с глупави приказки за духове, призраци и проклятия, тутакси ще бъде изритан от разкопките.
Тимъти се засмя и се обърна към Бернд:
- Чу ли? Няма по-важно нещо на света от разкопките!
Есра не се сдържа и се усмихна на приветливото изражение на американеца.
- Тълкувайте го, както щете, господа, до пресконференцията остават само два дни. Не бива да ги пропиляваме, обсъждайки света на призраците.