- Добро утро - поздрави я той на турски почти без акцент. В дясната си ръка стискаше дебел клон с цял наниз риби. -
33
Шапът - вдигна той клона да го покаже на Есра. - Най-вкусната риба в Ефрат. Дар от антепските рибари.
Есра погледна безразлично рибите, чиито люспи припламваха в огненочервено под лъчите на слънцето, но изписаната по лицето и тревога я издаде. Тимъти остави клона с рибите.
- Какво има? - попита загрижено.
Искреният му приятелски тон накара Есра да забрави решението си да говори първо със своя екип.
- Убили са хаджи Сетар - изрече бързо тя.
Големите кадифеночерни очи на Тимъти се разшириха смаяно.
- Убили са го?
- Да, трябва да извикаме всички и да го обсъдим. Ще събудиш ли Бернд? Аз ще събудя другите.
Без да задава повече въпроси, Тимъти тръгна мълчаливо с Есра към главния вход на училището.
Обикновено се съвещаваха в голямата класна стая, където се помещаваха Теоман, Кемал и Мурат. Скамейките, придърпани до прозорците, служеха за легла, разположени на няколко метра едно от друго. Върху четири чина, подредени в средата, стояха компютрите. Останалите чинове бяха изтикани до задната стена.
Екипът се събра бързо, но се наложи да почакат петнайсетина минути, защото Бернд го нямаше. Най-сетне немският археолог се появи и обясни, че излязъл да покара колело край Ефрат. Тимъти се изненада.
- Защо не те видях?
- Нищо странно - отвърна Бернд. - Ефрат е дълга река.
Тимъти замълча. Другите членове на екипа не зададоха повече въпроси и Есра, придавайки си решително изражение, им съобщи за смъртта на хаджи Сетар. Отначало не повярваха на ушите си и я засипаха с въпроси, докато най-после се убедиха, че им казва истината. Всички се натъжиха дълбоко, защото до един се бяха привързали към хаджи Сетар. Старецът бе успял
34
да спечели сърцата им и дори Бернд не правеше изключение. Теоман пръв наруши тишината, възцарила се в класната стая:
- Да не би хаджи Сетар да е получил инфаркт и да е паднал от минарето?
- Или е станал жертва на стара кръвна вражда? - предположи Кемал.
- Но хаджията нямаше врагове - намеси се Мурат. - Кой би го убил?
- Мурат е прав - съгласи се Елиф. - Тук всички го обичаха.
Есра ги слушаше как разискват случилото се и тъкмо се
канеше да сподели, че според нея убиецът е човек, надявал да спре разкопките, когато Халаф влезе в стаята. Младият готвач бе чул разговора им през отворената врата.
- Няма смисъл да гадаете. Аз знам кой го е убил - избъбри той, забравил първоначалното си намерение да ги пита дали да започне да приготвя закуската.
Всички приковаха погледи в него. Какви ги говори този човек? Усетил се център на вниманието, Халаф отстъпи крачка назад. Спомни си реакцията на Есра, когато се бе нахвърлил върху Фаят.
- Съжалявам, Есра ханъм - добави извинително, - но чух какво говорите и думите… така де… просто ми се изплъзнаха от устата.
- Откъде знаеш, че хаджи Сетар е убит? - попита Есра със сериозно лице и напрегнат глас.
Халаф отговори неохотно, но бързо:
- Каза ми войникът от Анкара, който стоеше до джипа, докато капитан Ешреф разговаряше вътре с вас.
Сериозното изражение на Есра се смени с любопитство.
- Значи войникът ти каза, че знае кой е убил хаджи Сетар?
- Не, той не знае. Аз знам.
Есра се обърка.
- Откъде знаеш?
- Убиецът ми каза - изражението на Халаф подсказваше, че е в пълно неведение относно значението на думите си.
35
- Значи, убиецът е убил хаджи Сетар, после е дошъл при теб и си е признал, това ли искаш да кажеш? - попита с язвителна усмивка Кемал, сметнал приказките на Халаф за глупости.
Халаф го изгледа гневно. Това високо, кльощаво момче от Истанбул незнайно защо не му се нравеше.
- Как не! Невъзможно е, не се ли сещаш - поклати глава той. - Каза ми преди това, разбира се.
Сега се намеси Мурат - най-младият и най-нетърпеливият от екипа:
- И кой убиецът?
- Шехмуз. Братовчедът на Рохин, син на чичо и - отговори Халаф без никакво колебание.
Есра започваше да се изнервя от откъслечните обяснения на Халаф.
- И коя поточно е Рохин?
- Рохин е последната съпруга на хаджи Сетар.
Пред очите на Есра се появи образа на приятно закръглена млада жена с усмихнато лице, оцветени с червена къна длани и татуировка от три точици на слепоочието. Бяха се запознали, когато хаджи Сетар покани нея и колегите и в дома си. Младата Рохин можеше да му бъде внучка и ако хаджи Сетар не бе обявил: „А това е третата госпожа в дома ми“, за нищо на света не биха се досетили, че му е съпруга. Странно, но младата жена изобщо не изглеждаше нещастна. Замеси енергично кайма за вкусни кюфтета, докато другите жени подреждаха посуда по пода, където щяха да се хранят.