- Няма да го понеса. - Кемал изрече думите толкова силно, че всички около Елиф се обърнаха към него. Той сниши глас и повтори. - Непоносимо е да виждам как Елиф грейва, когато той е край нея.
307
Гневът в очите му стресна Есра. Дали пък нямаше да се поуспокои, ако се поразходи.
- Хайде да излезем навън да поговорим - предложи тя.
- Не, тук съм си добре - поклати глава Кемал.
- Сигурен ли си?
- Да. Не искам да ме сметнат за жалък страхливец.
- В такъв случай се овладей - посъветва го укорително тя. -Не стой сам, отиди при приятелите си.
- Добре, добре, не се безпокой за мен.
Теоман и Мурат дойдоха при тях.
- Защо крещиш, човече? Лекарят те изрита от болницата и сега си го изкарваш на нас? - пошегува се Теоман.
Кемал се усмихна насила.
- Я не се задявай с мен! Погледни се! - тупна го приятелски по корема. - Скоро ще заприличаш на буре.
Теоман му се усмихна нахакано.
- На археолозите им е позволено да са шкембелии. Складират енергия за тежки дни.
- Все едно хабиш много енергия! Обзалагам се, че по цял ден дремеш в сянката на храмовите колони.
Есра си пое облекчено дъх. Кемал, изглежда, се бе успокоил.
- Обсъждаме пресконференцията - обясни му тя и помоли всички да седнат отново на пейките.
Кемал се настани в ъгъла, възможно най-далеч от Елиф и Тимъти. Елиф демонстративно седна точно срещу американеца. Той, изглежда, се притесни, но нямаше как да промени положението. Есра бързо обобщи какво са обсъждали, за да предотврати нова драма. После продължиха нататък. Към края на разискването Халаф внесе в стаята поднос с димящ чай и сръчно го сервира.
Елиф дори не забеляза, че младият готвач сложи пред нея чаша. Не сваляше очи от Тимъти.
- Благодарна съм на Дейвид. Много ми помогна. И те цени високо.
308
- Добър човек е - съгласи се Тимъти. - И на мен ми е помагал много.
Кемал прикова в тях яростен поглед.
„О, не - помисли си Есра. - Сега ще стане скандал.“
Ала Елиф или не предусещаше надвисналата буря, или и беше все едно.
- Обеща скоро да ни посети - продължи тя. - Есра го покани.
Тимъти се размърда смутено.
- Чудесно! Не съм го виждал отдавна.
- Тъкмо ще излезете на двойна среща - промърмори злостно от ъгъла Кемал. Поклати глава и додаде, сякаш говореше на себе си: - Ама че донжуани!
В стаята се възцари студена тишина. Тимъти и Есра не продумаха, но Елиф упорстваше.
- Отдавна ли се познавате? - попита тя, все едно не чу бившия си приятел.
- От доста време - отговори Тимъти, видимо недоволен от създалото се положение.
- Впечатлил си го много. Непрекъснато те хвали.
- Тимъти впечатлява и нас - обади се Кемал. - Всички благоговеем пред него.
Тимъти не съумя да пренебрегне хапливата забележка:
- Благодаря, Кемал, но малко преувеличаваш.
- Нищо подобно! - Кемал остави чашата с чай на пейката и се обърна към американеца: - За кратко успя да впечатлиш всички ни. Някои дори се влюбиха в теб.
- Стига глупости! - кресна Елиф.
- Ти го каза! Призна, че си падаш по Тимъти.
- Моля ви, приятели - намеси се Есра, ругаейки мислено Кемал.
- Не се меси, Есра! - предупреди я Кемал, задъхан от ярост. -Елиф ми изневери с този мъж пред очите ми.
За миг Тимъти онемя от изумление, но бързо се съвзе.
309
- Грешиш - възрази той. - Нямам връзка с Елиф. Сега чувам за пръв път за увлечението и. - Обърна се към Елиф и промърмори сконфузено: - Ако е вярно, за мен е чест, но любовта вече не ме вълнува.
Младата жена почервеня като домат и устните и затрепериха.
- Той… той си измисля - заекна тя.
Не успя да продължи, защото сълзите и рукнаха. Закри лице с длани и избяга от стаята.
- Какво безумие! - възкликна Тимъти. - Защо се огорчаваме така?
- Как не те е срам да говориш, след като за всичко си виновен ти! - сряза го Кемал.
Тимъти запази хладнокръвие.
- Грешиш. Отнасях се с Елиф както с другите.
- Не! Накара я да се влюби в теб.
Тимъти поклати глава с обиденото изражение на човек, когото са разбрали погрешно.
- Не ме познаваш. Не съм съвършен, но не съм способен на такава низост - да отрека, че съм влюбен в жена, в която наистина съм влюбен. - Замълча. - Не съм влюбен. И е добре, че не съм. Защото любовта е неприятно чувство. Принуждава възпитан мъж като теб да се държи грубо. А и както казах, сърдечните афери вече не ме вълнуват особено.
Очите на Кемал проблеснаха злобно.
- Нима? Омръзна ти да флиртуваш с млади жени?
Тимъти се усмихна горчиво.
- Не. Защото съпругата ми избяга с млад белгийски археолог - обясни той с глас, натежал от горчива ирония.