- Убийства като тези на хаджи Сетар и Решат Тюркоглу са били извършени преди седемдесет и осем години - опипа почвата Есра.
Очите на Халаф заискриха. Спря да нанизва местото и я погледна заинтригувано.
- Не знаех - призна той. - Но ще поразпитам. Кого са убили?
- Блъснали отец Киркор от камбанарията на църквата, която сега е джамия, а Оханес ага обезглавили на пътя към селото и сложили главата му в скута. Ковачът Гаро обесили на греда в ковачницата му.
- Господи! - възкликна ужасен Халаф. - Убийствата наистина си приличат!
- Чувал ли си нещо за тези хора?
- Е, и вие знаете кой е свещеникът Киркор.
- Как така?
- Помните ли Неверницата Надиде, дето дойде при Тим?
- Какво общо има Надиде с всичко това?
- Много! Надиде, с рождено име Надя, е дъщеря на отец Киркор.
- О, да! Спомних си. Ами Оханес и Гаро?
- Чувал съм за Оханес ага. По онова време дядото на Решат ага, Исфендияр, бил разбойник. Когато станало ясно, че французите ще се оттеглят от Антеп, започнал да подкрепя усърдно Националните сили и да тормози арменците. Убил Оханес ага и си присвоил земите му. Но за Гаро не съм чувал.
- И друго ме интересува. Дали има връзка между Абид ходжа и отец Киркор?
- Не знам, но знам, че Абид ходжа е сродник на Оханес ага.
При тази новина очите на Есра просияха.
321
- Значи има две основателни причини Абид ходжа да смята Решат за свой враг - заключи тя замислено, сякаш убеждаваше не Халаф, а себе си. - Решат не само обсебил сестра му, но и земите на предците му.
Халаф се усмихна гордо, че е излязъл прав.
- Най-сетне проумяхте! Няма как да е другояче. Невъзможно е Махмут да е убил Решат ага. От самото начало ви казах, че Абид ходжа е убиецът!
Есра обаче не бе убедена.
- Добре де, но има ли причина Абид ходжа да убие хаджи Сетар?
Халаф се намръщи.
- Няма причина. Абид не е убил хаджи Сетар. Убил го е Шехмуз…
Халаф замълча, защото забеляза, че Тимъти и Бернд идват към тях. Двамата чуждестранни археолози обсъждаха разликата в традициите на Асирия и Харан. Щом обаче видяха какво ще вечерят, забравиха историята и бързо се пренесоха в настоящето.
- О, шиш-кебап! - облиза се доволно Тимъти, очевидно съвзел се след сутрешната свада. - Да живее Халаф! Най-после ни поднасяш любимото ми ястие!
- Ако знаех, че го обичате толкова, щях да го приготвя и по-рано.
- Нали няма да сложиш много подправки? - намеси се Бернд, наблюдавайки заинтригувано как Халаф нанизва месото на шишчето. - Веднъж опитах шиш-кебап в Адана и цялото ми тяло лумна.
- Това не е адански кебап, хер Бернд - обясни Халаф. -Аданският кебап се прави с кълцано говеждо, а този - с цели парчета месо.
Германецът се поизчерви леко.
- Виждам, че месото не е накълцано. По-добре е да не прекаляваш с подправките, това казвам.
322
- Ама нали същото обяснявам и аз! Че този кебап не е лютив!
Есра наблюдаваше крадешком Бернд. Включването на Абид ходжа в списъка със заподозрени я облекчи донякъде, но не бе отхвърлила напълно вероятността Бернд да е извършителят. Питаше се дали семейството на съпругата му е живяло в този район. Реши още сега да се възползва от възможността да разбере.
- Бернд - подхвана тя, - в коя част на Турция живеят роднините на съпругата ти?
- В Киликия, поточно в Хатай - отговори невинно Бернд, очевидно без да подозира подтекста на въпроса.
Есра се зарадва, че не живеят тук.
- Тъстът ми също обича да пече месо на скара - продължи германецът. - Било слабост на всички южняци.
- Не само на южняците - уточни Тимъти. - Виж Есра. От Истанбул е, а ниже месото на шиша като истински майстор на кебап. Много вкусно изглежда! Устата ми се пълни със слюнка. -Посочи грила пред кухнята и попита готвача: - Да запалим ли огъня?
- Рано е още - отвърна Халаф. - Огънят ще е готов за нула време. По-добре да почакаме да дойдат и другите и тогава да го запалим.
Едва след два часа се събраха за вечеря. С изключение на Елиф всички се настаниха около масата. Седнал на същото място като следобеда, Кемал слушаше мълчаливо как си говорят колегите му. Капитанът пристигна последен. Носеше пакет и вместо с униформа бе облечен в бяла риза и бежови памучни панталони. Есра стана да го посрещне. И двамата усещаха приятен трепет. Ако бяха сами, сигурно щяха да се прегърнат. Задоволиха се обаче със замечтани погледи и бегло докосване.
- Сладолед с фъстъци - обясни Ешреф, подавайки и пакета. - Издържа целия път от Антеп, но най-добре го сложи във фризера, за да не се разтопи.
Подочул думите му, Халаф не се стърпя и вметна:
323
- Отлична идея, капитане! Сладоледът върви чудесно с кебапа.