- Какво? - престори се на разгневен Теоман и се обърна към Мурат: - Не сипа ли ракия на Халаф, момче?
- Не ми каза.
- Всичко ли трябва да ти казвам? Веднага занеси ракия на великия майстор!
Сред гръмък смях и звънтене на стъкло всички пресушиха чашите си. Кебапът на Халаф се оказа много вкусен. Не само Теоман, но и Бернд, който отначало отхапваше предпазливо да не би да се подлюти, лакомо поглъщаше крехкото месо и
326
ароматния сос. Есра огледа сътрапезниците си. Всички изглеждаха в добро настроение и тя си помисли, че са забравили сутрешния спор. Макар и малко сдържано, Кемал разговаряше с приятелите си и се смееше на шегите им. Дори не хвърляше злостни погледи на Тимъти. Ако продължаваше така, щяха да се насладят на прекрасна вечер. Уви! Не след дълго избухна спор, който помрачи угощението.
- Беше много вкусно! - Бернд, оглозгал четири шишчета и пресушил цяла бутилка вино, събра палеца и показалеца на дясната си ръка като италианец. - Но защо не ни готвиш чии-кюфте?
- Ще ви сготвя, Бернд. - Доволен от похвалите, Халаф дори пропусна официалното обръщение към германеца. - Щом вече поназнайвате нещичко за кебапа, време е за чии-кюфтета.
Бернд взе искрения отговор на Халаф за подигравка.
- Не ям за пръв път кебап - възрази той. - Опитвал съм и в Адана, и в Диарбекир.
- Браво! - усмихна му се насърчително Халаф. - И сте на „ти“ с чии-кюфтетата, откакто се подвизавате в Турция?
- С чии-кюфте са ме гощавали арменци - прекъсна го с по-груб тон Бернд, - а не турци.
Халаф сбърчи лице.
- Стига, Бернд - поклати снизходително глава Халаф. -Арменците не са майстори на кюфтетата.
- Защо? - Искриците в очите му, подклаждани от виното, бяха угаснали. - Единствено вие ли имате право да готвите чии-кюфтета? Вие ли сте ги изобретили?
- Не, разбира се - намеси се Есра, доловила в каква посока поема разговорът, още щом чу Бернд да произнася думата „арменци“. - Всеки може да ги готви, стига да умее.
- Не е вярно - възрази Халаф. - Не е толкова просто да направиш чии-кюфте.
- Стига, Халаф! - изгледа го ядосано Есра. - Виждала съм и англичани да правят чии-кюфте.
Готвачът обаче не разбираше нито от поглед, нито от дума.
327
- Грешите, Есра ханъм - възрази той. - Нашите предци са измислили рецептата. Затова ние ги готвим най-вкусно.
- Как не! - избухна Бернд. - Хората готвят чии-кюфте от хилядолетия. За пръв път чии-кюфте е изобразено на барелеф от осми век преди новата ера, открит в Каратепе - хиляда и осемстотин години преди турците да дойдат в Анадола. Схвана ли?
- Не съм чак толкоз умен, приятелю Бернд - отвърна под-пийналият Халаф, забравил всякаква учтивост. - Мен ако питаш, арменците не ги бива много да готвят чии-кюфте.
Бернд го изгледа злобно. Есра забелязала яростта в очите на германския си колега и разбра, че е твърде късно. Халаф очевидно не усещаше колко е деликатна темата и усложняваше положението още повече.
- И защо да не ги бива? - поинтересува се германецът. - Те са живели по тези земи дълго преди кракът ви да стъпи тук. Създавали са цивилизации и са издигали големи градове, докато вие сте завземали чужди държави. И на всичкото отгоре твърдите, че не ги бивало да правят чии-кюфте.
Вирнал упорито глава, Халаф зацъка с език:
- Не ги бива, и туйто!
- Стига, Халаф! - извика притеснено Есра.
Готвачът обаче, замаян от изпития алкохол, не се отказваше.
- Защо, Есра ханъм, та ние си говорим най-миролюбиво с моя приятел Бернд - успокои я той, сложи дясната си ръка на гърдите, и се обърна към германеца: - Имаш право, арменците също са живели по тези земи. И имат отлични традиционни ястия, но чии-кюфте не умеят да готвят.
Бернд сбърчи погнусено чело.
- Презирате ги дори по отношение на храната. Предубедени сте до мозъка на костите.
- Нищо подобно, приятелю. С арменците живеем рамо до рамо. Тук дори има арменски села.
- Ха! Арменски села! Хората в тези села не смеят да се нарекат арменци, за да не ги избият като предците им преди години.
328
От спокойната атмосфера край масата не бе останала и следа. Наострили слух, всички следяха словесната престрелка между Бернд и Халаф. Без да забелязва, че е станал център на вниманието, Бернд продължи да навиква готвача. Халаф най-сетне разбра в каква каша се е забъркал, ала бе твърде късно. Разяреният Бернд щеше да размаха юмруци. Младежът не възразяваше да премерят сили, но се страхуваше помътеният му от алкохола ум да не го подведе. Тъкмо обмисляше дали да не се извини на Бернд и капитанът се намеси в спора.
- Според мен не си запознат добре с някои исторически факти - отбеляза той с напрегнат, но решителен тон.