- Шехмуз е влюбен пламенно в Рохин, но чичо и я даде на хаджи Сетар.
Есра, овладяла раздразнението си, попита с далеч по-спокоен глас:
- А ти как разбра всичко?
- Няколко пъти пътувах с техния минибус до Антеп. Шех-муз ми разказа.
- Значи Шехмуз е шофьор на минибус?
36
- Помага с минибуса на Мемили. Не са ми казвали, но знам, че се занимават и с други мръсни работи. Все ме разпитваха за разкопките. „Чухме, че сте открили злато?“, „Намерихте ли някакви съкровища?“ и тям подобни. Миналата година го тикнаха за няколко месеца в затвора, задето гледаше трева в задния си двор.
- Трева? - попита любопитно Есра.
- Хашиш - обясни Тимъти. - Марихуана.
Бернд, а след него и Мурат се подсмихнаха при тези думи. Есра изгледа строго Мурат, но младият археолог бързо сведе очи. Всъщност хихикането на Бернд я беше ядосало повече.
- Да, марихуана - продължи Халаф. - Мръсна работа. Мен ако питате, това копеле Шехмуз е убило хаджи Сетар.
- Какво точно ти каза Шехмуз? - попита Есра.
Тъмнозелените и очи се впиха в Халаф и лицето му поале-
ня като червено цвекло. Отговори и, но не посмя да я погледне:
- Повтаряше, че ще види сметката на стария хаджия при първия сгоден случай.
- Интересно - констатира Есра.
Усети как я обзема облекчение. Ако предположението на Халаф се окажеше вярно, разкопките не бяха застрашени. Навярно Мемили бе подтикнал Шехмуз да извърши убийството. Така Шехмуз не само щеше да получи жената, в която е влюбен, но и слуховете, че разкопките са прокълнати, щяха да плъзнат бързо сред хората и да изглеждат по-правдоподобни.
- Много интересно - повтори тихо тя с искрица надежда, блеснала в очите и, и се обърна към колегите си: - Трябва да съобщим на капитана.
- Права си - съгласи се Теоман. - Наложително е веднага да заловят този Шехмуз.
Само Бернд не я подкрепи. Немският археолог се размърда на скамейката.
- Защо изобщо се забъркваме в това? - попита неспокойно. -Не е ли работа на полицията?
37
- Засяга и нас - възрази решително Есра. - Местните са научили, че са хвърлили хаджи Сетар от минарето, и вече говорят за проклятието на Черната гробница.
- Но това е абсурдно - прекъсна я Бернд.
- Не е - възрази Теоман с тона на човек, помъдрял от натрупания през годините опит. - Такива са вярванията им. И понеже ние сме им гости, длъжни сме да уважаваме възгледите им, дори да ни се струват абсурдни.
Бернд се засмя горчиво.
- Такива слухове плъзват при всички разкопки - промърмори той. - Когато Хауърд Картър намерил гробницата на Ту-танкамон в Долината на царете, всички говорели за някакво фараонско проклятие, но слуховете не спрели археолозите да си вършат работата.
Есра понечи да им обясни, че не разбират за какво става дума, но Мурат се намеси и съвсем оплеска нещата:
- Премълчаваш обаче, че след като отворили гробницата, един от ръководителите на разкопките - лорд Карнавън - умрял, а след него един по един загинали всички членове на експедицията. И инцидентът още не е обяснен. По онова време новината дълго не слизала от първите страници на лондонските вестници.
Докато слушаха уточнението на Мурат, който вярваше в съществуването на свръхестествени сили и се интересуваше от парапсихология, Есра въздишаше тежко, Тимъти присвиваше скептично устни, Елиф попиваше думите му с жив интерес, Ке-мал клатеше мълчаливо глава, сякаш казваше: „В каква каша се забъркахме“, а Халаф очевидно се бе уплашил от чутото.
- Случаят е изяснен преди години - възрази Бернд и изгледа снизходително младия мъж. - През 1933-та професор Щайн-дорф заявява, че слуховете са напълно безпочвени. След това вестниците подхващат други теми, за да забавляват невежите си читатели. Странно е, че блестящ студент като теб продължава да вярва на такива глупости.
Мурат отвори уста да отвърне на удара, но Есра се намеси:
38
- Ще го обсъдим друг път. Важното сега е убийството да бъде разкрито, преди инцидентът да навреди на разкопките… Мисля, че Халаф ни каза нещо съществено. Възможно е Шех-муз да е убил хаджи Сетар. Добре е да съобщим на капитана, но трябва да внимаваме.
- Защо да внимаваме? - възнегодува отново Бернд. - Правим археологически разкопки. Интересуват ни хетите, а не разрешаването на убийството на хаджи Сетар.
Есра се обърна с решително изражение към германеца:
- Вижте, хер Бърнс. Не знам как поддържате отношения с местните, когато ръководите разкопки, но аз смятам, че трябва да се разбираме с тях. Познавам тази страна и тукашните хора по-добре от вас. Изслушвайте ме, без да ме прекъсвате, моля. Става дума за безопасността на всички, включително и вашата.