- Ще зарежем всичко и ще започнем да го търсим - продължи тя. - Районът не е голям. Ще се разделим на групи. Едната група ще отиде в града, другата ще го издирва край Ефрат.
Насядалите край масата археолози слушаха загрижено думите и, изречени направо и припряно. Досега се занимаваха с подготовката на утрешната пресконференция. Тимъти намери експозето на Есра в компютърната стая и го преведе на английски, но още не бяха успели да направят копия, а снимките за журналистите не бяха проявени. Елиф тъкмо смяташе да се усамоти в тъмната стаичка - нямаше никакво време за губене.
348
Не беше уместно да прахосват ценни часове точно в този напрегнат ден, за да издирват Кемал, навярно заминал нанякъде, защото са наранили чувствата му. Всички освен Есра смятаха така, ала никой не събра смелост да възрази. Накрая честта се падна на Бернд.
- Не бива да действаме прибързано - подхвана той със спокоен, но решителен глас. - Не знаем дали Кемал е заминал по своя воля, или го е сполетяло нещо лошо. Твърде рано е според мен да изпадаме в паника. Особено сега, когато ни чака толкова работа…
Есра се намръщи и понечи да възрази, но Тим я изпревари:
- Мисля, че Бернд е прав. Знаем колко напрегнат беше Кемал напоследък. Буквално ми се нахвърли вчера. Естествено е човек в такова състояние да замине, да се усамоти за известно време.
- Кемал не е безотговорен - поклати безпомощно глава Есра. - Досега щеше поне да се обади.
Теоман, седнал до нея, сложи ръка върху рамото и.
- И аз съм притеснен, но вчера на връщане от мача не спря да повтаря: „Разкопките вече не ме вълнуват. Ще се махна“. Нищо чудно наистина да си е тръгнал.
- Куфарът му и всичките му вещи са в стаята. Защо ги е оставил, ако е решил да замине?
Изпълнен с добри намерения, се намеси Мурат:
- Спомена, че Рюстем, директорът на музея в Антеп, му е приятел. Може да е отишъл при него.
Есра също бе обмислила тази възможност. Но как е заминал за Антеп призори?
- Как? - попита тя.
- С камион - отговори Халаф. - Камионите от околните села минават оттук, когато откарват зеленчуци в Антеп. Сигурно някой го е качил.
- Толкова рано?
- Да. Тръгват рано, защото зеленчуците ще се спаружат от слънцето и ще си изгубят цвета.
349
Възможно ли беше?
- Възможно е - продължи обнадежден Мурат. - Онзиден пътувах на стоп от града. Момчетата ме докараха чак до училището.
- Да се обадим в музея - предложи Елиф развълнувано. -Ще разберем дали е там.
Момичето имаше право. Есра извади веднага мобилния си телефон. Набра номера. Всички около масата притихнаха, приковали очи в нея.
- Здравейте, може ли да говоря с Рюстем бей? Няма го? Знаете ли къде е? Има гост от Истанбул? Знаете ли кой е гостът? Разбирам… Ще ми дадете ли номера на мобилния му телефон? Обажда се Есра, археологът. Готова съм да го запиша. Да… Да… Благодаря ви много. - Есра се обърна към приятелите си: - Рюстем не е в музея. Щял да посети археологическия комплекс в Йесемек с госта си и да пренощуват там.
Мурат се усмихна гордо, че се е оказал прав.
- Виждате ли? Кемал е с него!
Есра обаче предпочете да не прибързва със заключенията.
- Сега ще разберем със сигурност - заяви тя, набирайки номера на Рюстем. Зачака, притиснала телефона към ухото си. Накрая го изключи нервно. - Не мога да се свържа.
- Притесняваме се за нищо - намеси се Теоман. - Обзалагам се, че Кемал е с него. Знаеш, че преди две години участва в разкопките в Йесемек.
Есра си спомни как Рюстем разговаряше шепнешком с Ке-мал в болницата и изпита известно облекчение. Помисли си си, макар и колебливо, че Кемал навярно е с него.
Хапнаха набързо и всички се заеха със задачите си. Елиф и Мурат отидоха в тъмната стаичка да проявят черно-бели снимки на плочките, Тимъти започна да превежда двайсет и осмата плочка, Бернд се съсредоточи върху експозето за пресконференцията, Теоман и Есра седнаха пред компютрите и бързо изготвиха списък с находките. После Есра и Мурат заминаха за града да копират текста, който щяха да раздадат на журналистите.
350
Мурат караше джипа. Излъчваната от асфалта горещина бе толкова плътна, че се виждаше с просто око. В небето нямаше ни една птица. Хора, животни и насекоми се бяха скрили на хладина. Дори Ефрат, която Есра винаги съзерцаваше с удоволствие, изглеждаше нажежена и натежала като разтопено олово. Всички прозорци на джипа бяха отворени, но вятърът, нахлуващ през тях, не ги разхлаждаше. Есра усети, че главата вече не я боли. Все още и се струваше омекнала, ала ужасното туптене бе изчезнало. Взе бутилката със замръзнала вода, която лежеше до краката и. За по-малко от трийсет минути ледът се бе стопил наполовина. Отметна глава да отпие. Водата се стече по устните и брадичката и и закапа по гърдите. Затвори очи и се наслади на усещането за прохлада върху кожата си.