- В общината - отговори Мурат. - Ще копираме текстове.
Есра се обърна към капитана, преди да се качи в джипа:
- Намини тази вечер, ако искаш.
По лицето на Ешреф се изписаха противоречиви чувства.
- Напоследък си изморена. Не бива да те притеснявам.
Есра поруменя леко.
356
- Съжалявам за снощи. Тази вечер няма да съм изморена.
Не тръгнаха, докато капитанът не се качи във военния
джип, който изчезна по асфалтовия път, изпаряващ се сякаш под гумите.
- Наблюдавах ви как разговаряте - призна Мурат с неприкрит възторг, когато потеглиха към града. - Приличаше повече на детектив, отколкото на археолог.
- Е, и?
- Впечатлен съм от способността ти да разсъждаваш логично, да разплиташ загадки и най-вече от решителността ти. Мислех, че след мама никога няма да науча нещо от жена. Но ти промени мнението ми. Крещиш ми повече от всички на разкопките, но и ме учиш на повече от всеки друг.
- Радвам се, че смяташ така - отвърна доволно Есра. - Знаеш колко съм привързана към теб. Искам да станеш добър археолог. Но трябва да преодолееш глупавото суеверие. Разбираш ли какво имам предвид?
Младият студент кимна.
- Да. - Впери очи в шосето пред тях и продължи колебливо: - Искам да кажа нещо, но ми обещай да не се ядосваш.
Есра го погледна любопитно.
- Хареса ми как разговаряш с капитана, но ми се струва, че му се месиш. Дали е правилно да му влияеш така?
- Не се опитвам да му повлияя - възрази Есра. - Просто казах каквото мисля. Ти също.
- Да, и аз споделих мнението си. Но горкият човек съвсем се обърка.
При други обстоятелства Есра би се съгласила с Мурат, защото знаеше, че има склонност да води, да направлява другите. Сега обаче, толкова скоро след разискването, и беше трудно да го приеме.
- Малко объркване няма да му дойде зле. Търси убиеца на погрешното място. Видя ли как защитаваше Абид ходжа?
- Сигурно се страхува да не сгреши.
- Е, тогава аз сгреших първа, опитвайки се да му повлияя.
357
Двайесет и пета плочка
Пизирис явно бе забравил и Ашмуникал, и греховете си. Посвещаваше мирните години на любимото си занимание - лова. Дни наред преследваше едри антилопи, кръвожадни лъвове, ранени глигани. Страстта му предоставяше на мен и Ашмуникал много възможности да сме заедно. И ние знаехме как да превръщаме възможностите в блажени мигове, без да се издаваме, а дори да се издадяхме, умело залъгвахме усъмнилите се. Откакто ги предадох обаче, боговете замисляха яростно отмъщение. Навярно ми бяха позволили да вкуся сладостните мигове с Ашмуникал, та после да страдам още повече. Както винаги те имаха последната дума. Като дърво, отровено от собствения си цвят, нашата любов щеше да приключи заради плода, който роди.
Пизирис нямаше деца. Амбициозният цар обаче не винеше себе си за това, а царицата и другите жени в харема. Колкото и жени да вземаше в харема си, нищо не се променяше - никоя не му раждаше дете. Ала Пизирис не се отчайваше - продължаваше да очаква жената, която според предсказателите щяла да го дари с наследник. Те обаче го лъжеха. Истината бе, че Пизирис бе ялов като камък. За жалост, коварните богове предоставиха на мен възможността да го докажа. Това навярно е един от най-жестоките начини да отмъстиш на врага си. Макар да презирах Пизирис, не копнеех за такава мъст, защото разбирах какво бедствие би ни причинила.
Любовта, която криехме от зли очи, любопитни жени, раболепни слуги и придворни, бе разбулена от семето, вкоренило се в плодородната почва на Ашмуникал.
Пизирис замина на поредния дълъг ловен излет и Ашмуникал побърза да дойде в библиотеката. Не бе денят, в който обичайно се срещахме. Красивото и лице бе посърнало.
„Бременна съм“, изрече на един дъх тя.
Отначало не разбрах какво ми казва.
„От Пизирис ли?“, попитах.
358
С очи, помръкнали от тревога, тя поклати глава.
„Не, от теб. От месеци не съм била с Пизирис.“
Странно, отначало ме обзе гордост, но не след дълго проумях каква опасност ни грози.
„Какво ще правим?“, прошепнах.
„Не знам - сведе глава тя и се замисли. - Трябва да спя с Пизирис“.
Беше права. Нямаше друго разрешение, но аз не успях да потуша мъчителната болка в сърцето си и да усмиря черната си ревност. Измъчвани от ревност, болка и надежда зачакахме Пизирис да се върне от лова. За жалост, очакванията ни не се оправдаха. В харема бе пристигнала нова възлюбена. Пламнал от желание да остави наследник, заради новото момиче в постелята си Пизирис дори не поглеждаше Ашмуникал. Разбрала, че няма друг избор, Ашмуникал реши да го почака да забрави новата жена. Ала коремът и се окръгляше и тя се страхуваше да не би посестримите и в харема да разберат, че е бременна. Уви, скоро опасенията и се оправдаха. Пудуха, първата жена в харема, забелязала колко е нервна Ашмуникал и започнала да я следи. Щом потвърдила подозренията си, че коремът на Ашмуникал наистина расте, отърчала при Пизирис и му съобщила добрата новина.