- Безопасността ни? - възкликна Тимъти. - Чула ли си нещо?
Вместо да му отговори, Есра се обърна към младия готвач, който продължаваше да стои пред тях.
- Благодаря, Халаф. Каза ни нещо много важно. Ще ни помогнеш да разрешим случая. Сега отиди в полицейското управление и обясни всичко на капитана.
Лицето на Халаф се изопна.
- Защо да ходя там? Не може ли да им съобщим по телефона?
- Ще им се обадим, преди да тръгнем, за да не се измъкне Шехмуз. Но ще искат да дадеш показания - обясни Есра. После, осъзнала каква тревога предизвикаха думите и у младия готвач, се опита да го успокои: - Не бой се, ще отидем заедно при капитана.
Безпокойството не го напусна, но той сведе глава като човек, готов да приеме участта си.
- В такъв случай ще приготвя закуската - заключи и се затътра към кухнята с погребална походка.
Щом се отдалечи достатъчно, Есра подхвана:
39
- Всъщност не ни заплашва нищо конкретно. - Гледаше Тимъти, но очевидно говореше на всички. - Притесняват ме слуховете за проклятието на Черната гробница. Религиозните вярвания в този район са много силни. В наш интерес е да обясним на хората, че разкопките не посягат на вярванията им и няма да им навлекат някакво проклятие. И определено трябва да го направим без посредничеството на полицията. Присъствието на хаджи Сетар беше много важно за нас. Той беше местен човек и хората се вслушваха в мнението му. Сега хаджи Сетар го няма. Изгубихме единствения човек, способен да възпре фанатиците, противопоставящи се на разкопките. Сега остава сами да поемем отговорността.
- Права си - съгласи се Тимъти, поглаждайки бакенбардите на едноседмичната си брада с цвят на мед. - Имахме подобен случай при разкопките край Ниневия. Искахме да отнесем кли-нописни плочки, свещени за местните, но хората отказаха да ни ги дадат, защото смятаха, че ги закрилят от бедствия. Ръководителят на разкопките, френският професор Андре, се обърна към правителството за помощ. После се сблъскахме с доста неприятности, дори стреляха по нас, и в крайна сметка се наложи да прекратим разкопките и да избягаме. При това без нито една плочка. Разривът с местните е най-лошото стечение на обстоятелствата в работата ни. Случи ли се, по-добре да си събираме багажа, защото разкопките са обречени.
При тези думи Бернд се намръщи, а Есра продължи оттам, където бе спряла:
- Това не означава, че ще оставим разкопките недовършени и ще си тръгнем. Не бива да показваме на работниците, че сме притеснени. Няма да спираме да работим. Никой не бива дори да си помисля да напуска разкопките.
- Как така „да напуска разкопките“? - попита Бернд. - Немският археологически институт вече урежда пресконференцията. Вчера говорих с хер Кренкер. Каза, че предварителната подготовка е приключила.
Есра изпита облекчение.
40
- Бернд е прав - заяви тя. - Отсега нататък не бива да споменаваме думите „прекратяване“ или „напускане“ на разкопките.
- Нямаме избор - подкрепи я отново Тимъти. - Не може да спрем разкопките сега, след като сме попаднали на толкова важна находка. Не знам за вас, но аз очаквам с нетърпение да прочета следващите плочки на Патасана.
41
Трета плочка
Ти, който ще прочетеш тези думи! Навярно прочетеното ще ти се стори недостатъчно и ще поискаш да научиш повече. Или ще поискаш да погълнеш цялата история наведнъж като бездънните въртопи на Ефрат, които всмукват салове, добитък, овце, хора. Но да учиш не е лесно; трябва да си търпелив като костенурка и упорит като вятъра, който стрива високите скални зъбери на прах.
Или думите ми ще ти се сторят преувеличени и ще решиш, че разказът ми е пълен с тайнствени капани, поставени да заблудят читателя. Или ще си речеш: „Чувал съм много такива истории“. Ала повярвай ми, чул си само за малък бряг от обвитата в мъгла Ефрат, а истината, като придошлата река, обгърната в тъмна мъгла, в цялата и безпощадност и величие, е скрита в резките по тези плочки.
Първо ще ти разкажа за моя благороден дядо, поета Митанува. Наричам го поет, защото, макар да се издигна до поста главен дворцов писар, той би искал да го запомнят като поет. Докато ми четеше от плочките, изписани на чужди езици, той ми казваше: „Акадски7, лувийски8, хуритски9, арамейски10, не учи тези чужди езици само за да пишеш писма на тях. Дого-
7 Акадският, най-ранно засвидетелстваният семитски език, е език на асирийците и вавилонците от древна Месопотамия. Наименяван е на Акад, един от най-важните градове в района. - Б. пр.
8 Мъртъв индоевропейски език от семейството на хето-лувийските езици. Техните носители обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държави), впоследствие покорени и асимилирани от персите и елините - Б. пр.