361
Двайсет и шеста глава
Спотаен, той е дебнел, за да нанесе смъртоносния удар в най-неочаквания момент. Само серия убийства, майсторски планирани и извършени, можеха да възмездят яростта, трупана седемдесет и осем години. Да, да, убиецът сигурно бе Абид ходжа. Такива мисли минаваха през ума на Есра по пътя към общината.
При влизането им един служител ги поздрави с дълбок поклон. Съобщи им, че кметът Едип искал да ги посрещне лично, но се наложило да излезе по работа, свързана със строежа на канала. Какво да се прави - дългът е на първо място. Но щял да се яви на другия ден, когато дойдат репортерите. Не бивало да се притесняват обаче, общината била на тяхно разположение и щяла да им осигури всичко необходимо. Есра се зарадва на отсъствието на кмета - така си спестяваше фалшивите любезности. Обясни, че разполагат с малко време, и помоли да използват копирната машина. С непомръкваща усмивка служителят изпълни незабавно желанието и. Попита ги дали искат нещо за пиене и най-сетне ги остави да си вършат работата. Мурат започна да копира текста, а Есра си извади мобилния телефон и набра номера на Рюстем. Отново не успя да се свърже. Дали Кемал го бе помолил да си изключи телефона? Не, едва ли би си го позволил.
Свършиха бързо работата си в общината. Мурат направи копията, преди Есра да успее да си допие содата. На излизане видяха Абид ходжа да влиза в джамията. Есра спря и го огледа зорко, докато Мурат се качваше в джипа. Прииска и се да провери дали има следи от рана. Ходжата изглеждаше невредим. „Сигурно раната е малка и ризата я прикрива“, помисли си Есра.
Абид ходжа ходеше с наведена глава, сякаш се страхуваше очите да не издадат тайната му. Ако не се притесняваше да не създаде неприятности, Есра би го заговорила, за да го огледа отблизо и да се опита да измъкне някаква информация. Но си
362
даваше сметка в какво неловко положение щеше да постави капитана. Сподирен от безпомощния и поглед Абид ходжа се скри в джамията, а тя седна в джипа. Поведението му само затвъ-рди убеждението и, че той е убиецът. Вярваше в езика тялото. Защо иначе ходжата би ходил забил очи в земята. Именно това според нея издава чувствата, слабостите и лъжите, които хората се стремят да прикриват. Спомни си лукавия му поглед при първата им среща. Да, този път бе сигурна: ходжата е извършил убийствата. Неспособен да понесе бремето на злодеянията си, той крачеше прегърбен и криеше лицето си. И все пак един въпрос оставаше неизяснен. Разбираше как е убил хаджи Сетар, но как е успял да се справи с як мъж като Решат ага? Клетникът, обесен снощи, сигурно е бил сварен съвсем неподготвен; опитал се е да се защити и дори е наранил нападателя, ала не се е спасил. Сигурно е зашеметявал жертвите си, преди да ги умъртви. И никой не се е усъмнил, защото е ходжа. Явно не се е затруднявал да се промъкне и да ги нападне изневиделица. Кой би си представил ходжата като убиец?
Върнаха се в училището. В беседката се бяха струпали хора. Тя предположи, че Кемал се е върнал. Дори не дочака Мурат да паркира и скочи радостно от джипа. Радостта и обаче се оказа напразна. Кемал го нямаше. Първо позна Йоаким от истанбулския отдел на Германския археологически институт, а после си спомни, че е виждала и другите двама германци, които разговаряха с Бернд. Значи това бе екипът, пристигнал вчера от Истанбул. Щом я забеляза, Йоаким се изправи с усмивка.
- Фрау Есра, как сте?
Есра се усмихна насила.
- Добре, благодаря. А вие?
Ръкува се с тримата гости и ги поздрави с добре дошли. Тимъти, Теоман и Елиф ги нямаше. „Сигурно работят в стаите си - помисли си тя. - Не ни е време за гости, затрупани сме с работа.“
- Поздравления! - заговори Йоаким на английски с акцент, но по-лесно разбираем от лошия му турски. - Постигнали сте
363
нещо наистина необикновено. Да откриете такава находка на място, проучвано от дълги години, е направо чудо! Археологическите среди проявяват жив интерес към работата ви. От цял свят ни заливат с имейли. Дузина учени от Америка, Англия и Германия пожелаха да дойдат в Турция, само и само да видят плочките на място.
Есра се постара да отговори възможно най-любезно:
- Постижението принадлежи на всички ни, а вашият принос е значителен. И като стана дума за това, как върви подготовката в Антеп?
Йоаким следеше напрегнато бързия английски на Есра.
- Всичко е готово - отвърна той. - Вчера възникна малък проблем, но благодарение на Тим и Бернд го отстранихме. Преди час говорих с хер Кренкер. В Истанбул също са готови. Утре пристигат.