369
приятели в Антеп, в околните градове и села и те щедро ми направиха място в живота си. Открих колко прелестни са червените цветове на нара, колко сладки са сливите и гроздето, какво вълшебство крият народните песни. Открих обаче и че истината, преследвала ме толкова години, съжителства рамо до рамо с тях. Жестокостта, която съществува в Америка и във Виетнам, вилнее и тук. Спрях да слушам новините и да чета вестници, за да не разбирам колко хора загиват. Опитах се да избягам от човечеството, от себе си. Напразно! Невъзможно е да избягаш от себе си… Затова се колебаех, когато ме покани да участвам в разкопките. Страхувах се да не се изправя пред същата истина. И страховете ми се оправдаха. Сблъсках се отново с ужасната истина. Виждам я не само в плочките на Патасана, но и в съдбата на онази старица, в етническите вражди, в живота, опустошен от религиозен фанатизъм.
Докато слушаше Тимъти, Есра си спомни историята, разказана и от Ешреф. Помисли си как новините за въоръжени сблъсъци са се превърнали в банална част от ежедневието им. Представи си разкъсаните тела на млади кюрди върху планинските скали, ковчезите на войниците, покрити със знамена, сълзите и стоновете на близките им, изпращащи ги в отвъдното. Разбираше Тимъти и споделяше чувствата му, защото същата болка свиваше и нейното сърце. Ала вътрешният и глас възропта, че способен мъж като него изпитва такова омерзения към археологията и се е отчуждил от професията си.
- Имаш право, но трябва да изпълняваме дълга си. - Усети колко нерешително прозвуча гласът и и все пак продължи: -Поне ще покажем на хората истината…
- Дори да открием хиляди документи като плочките на Патасана, усилията ни ще отидат нахалост. Човекът е глупаво създание.
- Какво да правим тогава?! - възкликна Есра, смутена от песимизма на колегата си, който досега винаги я бе подкрепял и обнадеждавал. - Да бездействаме, защото човекът е жесток убиец по природа?
370
- Ще правим каквото е необходимо, разбира се - отвърна Тимъти.
Понечи да продължи, но го прекъсна Теоман, втурнал се към тях с мобилния телефон на Есра в ръка.
- Звънят ти от музея в Антеп - извика той.
Есра грабна развълнувано телефона. Очакваше да е Рю-стем. Най-сетне щеше да разбере къде е Кемал. Чу обаче познатия глас на секретарката. Обадила се на Рюстем и му предала желанието на Есра да разговаря с него. Рюстем обяснил, че мобилният му телефон не е наред. Щял да говори с нея на пресконференцията.
- Онзи глупак сигурно е с Рюстем - заключи Теоман. -Иначе Рюстем откъде ще знае за пресконференцията? Не сме го информирали.
- Прав си - кимна обнадеждено Есра. - Забравихме да му съобщим. Сигурно е научил от Кемал. Явно „негово величество“ е решил да ни озари с присъствието си едва утре сутринта. Тогава ще си получи заслуженото и никаква пресконференция няма да ме спре!
Разговорът им не разведри мрачното настроение на Тимъ-ти. Седеше мълчаливо с наведена глава. Подочул, че става въпрос за Кемал, Халаф остави лука и чесъна и дойде при тях.
- Няма нищо ново - задоволи любопитството му Есра. -Просто обмисляме възможностите.
- Надявам се да се върне жив и здрав - отвърна Халаф.
- И аз.
Халаф продължи да стои пред нея. Есра се поинтересува:
- Да ме питаш нещо ли искаш?
- Не аз, ти трябва да ме попиташ - усмихна се свенливо Халаф.
- Така ли? И какво да те попитам?
- Какво ще готвя за вечеря… Обикновено ме питаш на обяд.
Есра се засмя.
- Бог да те благослови, Халаф, помислих си, че е нещо важно!