371
- Това не е ли важно? - намеси се Теоман. - Има ли нещо по-важно на света от храната?
- Добре де, добре… Какво ще вечеряме днес?
- Шивейдиз - отговори Халаф.
Есра и Теоман за пръв път чуваха за такова нещо. Спогледаха се и в един глас попитаха:
- Какво е това?
- Много вкусно ястие.
Есра изгледа подозрително готвача.
- Попитайте Тим - настоя той, обиден от скептицизма и. -Той знае колко е вкусно!
- Какво? - пробуди се от унеса си Тимъти.
- Шивейдиз - повтори Халаф.
Американецът се постара да се усмихне.
- Великолепно ястие. Уникално…
Изражението на Халаф казваше: „Видяхте ли!“
- Добре, дано да ни хареса - успокои се Есра. - О, и сготви малко повече, капитанът може да дойде на вечеря.
- Ти си велик човек, Халаф - ухили се лукаво Теоман. -Вкуси ли някой храната ти, никога не я забравя. Капитанът беше тук вчера, но и днес няма да устои на изкушението.
Есра схвана закачката на приятеля се, но не му обърна внимание.
- След разкопките ще отворя ресторант в града - обяви Ха-лаф, преди да се запъти към кухнята.
- Добра идея. Наречи го „Хетски ресторант“. А първият клиент вече ти е осигурен - капитан Ешреф.
Теоман се увлече. Време бе някой да го плесне по врата и да му покаже къде му е мястото. „Дано да не пуска дебелашките си шегички и довечера пред Ешреф“, помисли си Есра. Не му се отдаде такава възможност. Капитанът се обади час преди вечерята и се извини, че няма да дойде. По тона му личеше колко е развълнуван. Не можел да говори по телефона, но извикали Абид ходжа за разпит в управлението. Лично щял да разговаря с него.
372
Есра остана доволна от новината за предстоящия разпит на Абид ходжа. Изрази съжаление, че няма да се видят, но всъщност се зарадва. Първо, защото напоследък се срещаха прекалено често и подклаждаха любопитството на другите от екипа, и второ, понеже се страхуваше да не се повтори спорът за арменците. Вярно, Бернд не бе подхващал темата цял ден, но как да му има доверие?
Ястието със странно име наистина се оказа вкусно. Не само чревоугодникът Теоман, но и Елиф, която не бе на „ти“ с храната, поиска от Халаф рецептата за шивейдаз. Готвачът от Барак веднага им заобяснява охотно:
- Слагате месото и нахутът да се сварят. Добавяте лука и чесъна, нарязани на парчета колкото нокътя на палеца. В друг съд разбърквате цедено мляко с едно яйце и го слагате да заври. После го прибавяте към месото и нахута и ги смесвате. Накрая подправяте с джоджен, хаспир и черен пипер и сервирате.
Теоман, който го слушаше много съсредоточено, се обади пръв:
- А какво е хаспир, братле?
- Червената подправка най-отгоре. Дава вкус на ястието и сила на тялото.
Докато пиеха чая, обсъдиха за последно подготовката за пресконференцията. Текстът на турски и английски, който щяха да раздадат на журналистите, беше готов. Тимъти и Бернд бяха написали изказванията си, а Елиф бе проявила снимките. Теоман бе обобщил съдържанието на плочките и бе принтирал две копия. Очевидно всичко беше наред. Есра си пое облекчено дъх. Кошмарната тревога, налегнала я, когато Кемал изчезна, явно отшумяваше. Погледна мило колегите си.
- В такъв случай заслужаваме да си отспим добре тази нощ - заключи изморено, но ведро тя. - Не забравяйте: утре ще ставаме рано.
Въпреки предупреждението никой не си легна. Нищейки кулинарни теми, Теоман помогна на Халаф да разтреби масата. Бернд прочете още веднъж изказването си за пресконфе-
373
ренцията, не остана доволен от заключението и го пренаписа два пъти. Тимъти и Мурат отидоха да се разходят край реката, вглъбени в дискусия за човешките жертвоприношения, извършвани от ацтеките. А Елиф повика Есра в стаята си, за да и помогне да си избере дрехи за утрешния ден. Младата жена се оказа толкова придирчива, че Есра остана нейна заложничка, докато Халаф не дойде да и съобщи, че капитанът я чака в беседката.
Капитанът? Есра си погледна часовника - беше единайсет. Несъмнено нещо важно го бе довело тук толкова късно. Излетя навън, без да отговори на въпроса на Елиф: „Според теб кремавата блуза подходяща ли е?“
Капитанът седеше сам в беседката, а джипът, който го бе докарал, чакаше на пътя с включени фарове. Ешреф изглеждаше напрегнат, но опита да и се усмихне:
- Добър вечер.
- Какво те води насам? - попита Есра. - Не е нещо лошо, надявам се.
- Нищо страшно - отвърна той, но впери очи в земята. -Някакви ловци се натъкнали на изоставено скривалище. Вътре имало мъртъв терорист. Натам сме тръгнали, но понеже училището ни е на път, реших да се отбия.
- Не е нещо опасно, нали?
- Съмнявам се. Сигурно е скривалището на Махмут и шайката му. Отсядали са там, когато не са в селото.