- А мъртвият терорист?
- Навярно е бил ранен в престрелката миналата седмица и е избягал, но е успял да стигне само до скривалището и е умрял там.
Капитанът явно не бе дошъл да и съобщи само това. Изглеждаше смутен и напрегнат, отбягваше погледа и… Внезапно Есра разбра.
- Какво стана с Абид ходжа? - присви очи тя.
- Невинен е - капитанът изрече двете думи като скороговорка.
374
„Крие нещо от мен“, помисли си Есра.
- Невинен е - повтори капитанът, този път по-бавно. Погледна я смутено и обясни: - Бил е другаде, когато е извършено убийството. Има свидетели.
- За последното убийство ли говориш?
- Да.
- А когато е убит Решат ага?
- Виж, Есра. Абид ходжа е невинен. Разпитах свидетелите. Нямаме никакви доказателства срещу него.
- Защо тогава разпита и него?
- За да се уверя.
- Той ти заяви „невинен съм“ и ти прие, така ли?
- Не е толкова просто. Щом ти казвам, че е невинен, значи е невинен. Повярвай ми.
Есра погледна ядно Ешреф. Беше сигурна, че крие нещо, но не допускаше да е способен да прикрива убиец.
- Не го защитаваш, нали? - попита предизвикателно тя.
- Какво искаш да кажеш?
Есра забеляза гнева, разгорял се в очите на Ешреф, и се успокои. Не, капитанът не прикриваше Абид ходжа.
- Криеш нещо от мен - отвърна тя с поомекнал глас. - Затова съм подозрителна.
Беше права. Криеше от нея факта, че Абид ходжа работи за разузнаването. Бяха видели ходжата в селото на сестра му в нощта на убийството на Решат ага. Затова капитанът го извика на разпит в управлението. Поиска да узнае къде е бил, когато са убили Решат ага.
„У дома - отговори Абид ходжа. - Върнах се късно от селото.“ Ходжата живееше сам, нямаше кой да потвърди думите му. „А къде беше вчера?“, настоя капитанът. Бил в Антеп, на гости у приятел. Капитанът се заинтересува от името и адреса на приятеля. Абид ходжа се поколеба и капитанът го предупреди: „Не забравяй, че си заподозрян в три убийства.“ Думата „убийство“ очевидно притесни Абид ходжа и той помоли да се обади по телефона, но капитанът не му позволи. „Не ми ли
375
кажеш името и адреса на приятеля си в Антеп, ще се наложи да общуваме по друг начин“, заплаши го той. Абид ходжа се разтревожи сериозно и реши да сътрудничи, но при условие да разговаря на четири очи с капитана. Войниците излязоха от стаята и Абид ходжа му обясни, че в Антеп се е срещал с Йъл-маз, главнокомандващия на антитерористичното поделение. Ако се обадел, командирът щял да потвърди думите му. Отначало командирът се стъписа, но след пояснението на капитана каква е причината за неочакваното обаждане, веднага отговори: „Да, снощи Абид ходжа беше с мен. Имай му доверие, той е предан гражданин“.
Капитанът обаче не беше сигурен. Обади се на полковник Недим от разузнавателния отдел на жандармерията и го разпита за Йълмаз. Разбра, че командирът е стопроцентово благонадежден. Тогава се извини на Абид ходжа и го освободи. „Надявам се разговорът ни да си остане между нас“, помоли го ходжата. Щеше да си остане между тях, разбира се, защото бе държавна тайна. Затова не каза нищо по въпроса и на Есра. Тя му повярва, независимо от интуицията и, че крие нещо. Доверието и не се основаваше на конкретни доказателства, нито на дългогодишно приятелство или на сериозни обещания; по-скоро извираше от връзка, наречена любов, но по природа крехка и със съмнителен развой. Ала доверието на Есра не разрешаваше нищо; напротив - отново пораждаше притеснителния, съществен въпрос, който чакаше отговор още от убийството на хаджи Сетар. Ако Абид ходжа е невинен, кой е убиецът? Капитанът не знаеше. А сега не му се и мислеше за това. Остави Есра сама с недоумението и и си тръгна. В момента го вълнуваше единствено тялото в пещерата.
376
Двайсет и шеста плочка
Трупът на Ашмуникал изчезна. Пизирис не предаде разбитото и, прекършено тяло на семейството и; не я постави в глинена урна и не я погреба като другите си покойни възлюбени. Не каза на никого какво е направил с нея. Унищожи Ашмуникал, на чиято красота би завидяла дори богиня.
Пизирис се разгневи повече, че безплодието му е изобличено, отколкото от изневярата на Ашмуникал. Всички в двореца вече бяха посветени в тайната, известна му от години. Опасявайки се слухът за позорния инцидент да не плъзне навън, царят прекрати разследването. Сред хората разпространиха скалъпена история как Ашмуникал паднала случайно от прозореца на харема. Освободиха родителите и, но едва след като ги обсипаха със заплахи. Пизирис разговаря с мен за Ашмуникал само веднъж. Попита ме кога съм я видял за последно, коя плочка е четяла и дали е изглеждала тъжна. Отговорих му спокойно и овладяно. Той поклати глава и смени темата.