Пизирис преживяваше най-лошите години от живота си. Мечтите му да възстанови Великото хетско царство рухнаха под напора на асирийското нашествие, разобличиха безплодието му и той проумя, че няма да остави наследник. Човек като него се примирява трудно с действителността. Пизирис се отдаде на детската си страст - лова. При всяка възможност напускаше града и не се връщаше с дни. Докато царят се опитваше да забрави провалите си и да изцери нараненото си достойнство с ловни излети, аз подхранвах омразата в душата си, която щеше да го вкара в гроба.
У дома, в двореца, в библиотеката, край Ефрат постоянно обмислях как да си отмъстя. Не мечтаех за бърза мъст; подготвях съвършената клопка за царя. Пизирис нямаше да се досети за кроежите ми, а разбереше ли, вече щеше да е паднал в капана. Моето отмъщение изискваше най-вече търпение. Застинал като сляпа змия, чаках най-подходящата възможност да нападна жертвата си.
377
Междувременно ергенството ми бе започнало да подклажда слухове и за да отклоня нежеланото внимание от себе си, аз се ожених за Пишувати - дъщеря на благородник. Мама беше щастлива; момичето, за което се ожених, бе щастливо; Пизирис бе щастлив; но аз все още не бях щастлив.
Бяха мирни години. Асирийците се занимаваха със своите дела. Саламанасар не се задържа дълго на трона. Наследникът му Саргон пое юздите на империя, в която цареше хаос. Щом укрепи властта си, проливайки кръвта на мнозина в своето царство, той насочи поглед към други земи.
Новият цар на Урарту, Руса, искаше да отмъсти за пораженията, нанесени на народа му от асирийците. И не криеше намеренията си. Споделяше ги открито в плочките, които ни изпращаше, и в разговорите си с нас. Когато четях на Пизирис посланията на Руса, виждах как в стареещите му очи се разгарят предишните искри. За да си отмъстя, аз се нуждаех от дръзките, но крайно неразумни идеи, които разпалваха тези искри. Пизирис обаче помнеше пораженията от миналото и действаше предпазливо. Поддържаше добри отношения с царя на Урарту, но се въздържаше да подкрепи открито намеренията му.
Налагаше се да чакам - да чакам, докато времето замъгли паметта на Пизирис, докато забрави уроците на миналото и белезите от някогашните зверства избледнеят. И аз чаках. Дни, месеци, години. Съпругата ми забременя и роди първия ни син, а аз чаках. Косата ми посивя, а аз чаках. Бръчки набраздиха челото ми, а аз чаках. Майка ми умря, съпругата ми роди втори син, а аз чаках. Урартците продължиха да ни изпращат сърдечни послания, асирийците - да увеличават данъците, а аз чаках.
Когато Пизирис започна да хули на всеослушание асрийци-те, разбрах, че е настъпил краят на очакването. Умело се про-краднах в ума на Пизирис. Той се гневеше на асирийците, но все още не смееше да се съюзи с урартците. Осъзнал това, аз предложих друга тактика, за да ги унищожи. Посъветвах го да се сближи с фригийците, които не воюваха открито с асирий-
378
ците, но търсеха начин да ги сразят. Войната между асирийския цар Саргон и царя на Урарту Руса беше неизбежна. Който и да излезеше победител, и двете царства щяха да са омаломощени от сблъсъка. Тогава ние щяхме да нападнем в съюз с фригийците и тяхната отпочинала, невредима армия щеше да ни освободи от асирийците. Пизирис се заинтригува от предложението ми. Амбициозният, но глупав цар не прозря замисъла ми и прие привидно безопасната ми препоръка. Веднага ми продиктува плочка, в която изразяваше добрите си чувства към мъдрия цар на фригийците Мидас. Той от своя страна се въодушеви от сла-вословията на Пизирис. А и кой в неговото положение не би се подвел? Царство, подвластно на кръвните му врагове, асирийците, му засвидетелстваше почитта си. Фригийският владетел веднага отговори с благодарствено послание. Пизирис, събрал смелост в резултат и на моето подстрекателство, този път ми продиктува плочка, изразяваща открито намеренията му. В нея обясняваше, че асирийците са варвари, смучат по-алчно от паразити кръвта на хетското царство, и описваше Мидас като спасител. В отговор Мидас щедро предложи на Пизирис безрезервна помощ.
Докато двамата царе си разменяха послания, аз, най-довереният човек на Пизирис, се свързах с военачалник от Асирийската управа на чуждестранните владения. Осведомих го за плановете на хетския цар да ни въвлече в кървава война и започнах да му предоставям преписи от писмата на Пизирис до Мидас, за да ги препраща на цар Саргон.
По същото време Саргон, прекратил набезите в Сирия и Египет, насочи войската си на север към Ефрат. Подчини първо Табал и възкачи на престола предан нему цар, а после се появи пред портите на града ни, преди да влезе в битка с Урарту. Удари часът да си уредя сметките с Пизирис. Най-сетне щях да отмъстя за баща си, за Ашмуникал и за нероденото си дете.