379
Двайсет и седма глава
Най-сетне моментът настъпи. Като всички археолози Есра изгаряше от желание да открива свидетелства, документи и знаци, осветляващи тъмните страници на историята. Като всеки свой колега тя мечтаеше и да се нареди до легендарните учени, чиито значими находки обрисуват истинската картина на изгубените цивилизации въпреки опитите на безмилостното време да ги унищожи със земетресения, войни, пожарища, преселения и епидемии. И сега, толкова млада, най-после бе успяла да осъществи мечтата, до която стотици археолози не съумяват дори да се доближат, макар да и посвещават целия си живот.
Стана бодро, решена да не позволява на нищо да помрачи въодушевлението и. Почти цяла нощ обаче се бе мятала тревожно в леглото. Когато капитанът и съобщи, че Абид ходжа е невинен, пак се замисли за Бернд. Но нали убиецът е ранен? А Бернд бе в отлична форма. Или поне така изглеждаше. Не, как така „изглеждаше”? Наистина беше невредим. Не би могъл да крие сериозна рана под тънката си тениска и следователно нямаше как да е извършил убийствата. Щеше ли обаче капитанът да повярва? След словесния им двубой предишната вечер той бе набедил Бернд за потенциален враг. Ами ако го арестува? Направи ли го, настроението на колегите и, и бездруго разтревожени от отсъствието на Кемал, щеше съвсем да помръкне. Реши при първа възможност да поговори с капитана и да го убеди, че Бернд е невинен. Но ако Бернд наистина е убиецът? Ако семейството на съпругата му не се е изселило от Хатай, както твърди той, а оттук? А ако в района са останали нейни роднини, които са му помогнали да извърши убийствата? Въпросите не и даваха мира. Поддаваше се на абсурдни съмнения. Нито веднъж не бе виждала Бернд да разговаря с някой от местните. Неизлечимата и параноя явно пак я подтикваше да преувеличава всичко. Време бе да освободи ума си от мъчителните въпроси. Усилията им най-сетне се бяха увенчали с успех.
380
Това бе главното, нали? Ала вместо да се радва на постиженията си, тя се вторачваше в неразрешени убийства и вероятни заподозрени като прохождащ детектив. Спомни си отново как баща и я насърчаваше да мисли „правилно“. Наистина бе крайно време да усмири ума си. Изчезването на Кемал я разтревожи, вярно, а и убиецът все още не бе разкрит, но сега трябваше да съсредоточи вниманието си върху пресконференцията и само върху нея. Преминеше ли успешно този тест, пак ще се върне към размишленията си кой е извършил убийствата. Доволна от решението си, Есра затвори очи и след няколко минути заспа -незнайно дали благодарение на силната си воля или на изтощението. Събуди се с чувството, че сънят е отмил всички грижи, измъчвали я предния ден. Стана, взе си душ и се облече. Вчеса криво-ляво къдравата си буйна коса. Погледна се в огледалото и се опита да си представи как ще изглежда на пресконференцията. Остана доволна от видяното и излезе от стаята.
Другите от екипа, вече насядали край масата за закуска, също бяха в приповдигнато настроение. За пръв път нямаше успали се, закъснели и сънливи. По напрегнатите им лица се четеше затрогваща гордост от успеха. Изгладени панталони и ризи бяха изместили прокъсаните джинси, лекьосаните анцузи и избелелите от слънцето тениски.
С изключение на няколко лошо проявени снимки, приготовленията бяха привършили безупречно. Бяха готови да се изправят срещу армията от журналисти.
Виждайки ги как се вълнуват като деца, наконтени за празничен ден, Халаф се въодушеви и попита:
- Може ли да дойда и аз на пресконференцията?
- Не, за съжаление - охлади ентусиазма му Есра. - Някой трябва да остане тук. Журналистите ще ни посетят. Всички са разтребили стаите си, но няма да е зле да ги огледаш още веднъж, след като тръгнем.
Халаф не настоя. Беше служил в армията и разбираше колко е важна дисциплината. Той също бе член на екипа. Щом се налагаше да остане, щеше да остане.
381
Тази сутрин от хладната разсъдливост на Бернд нямаше и следа. Той приключи със закуската пръв и току напомняше на другите, че не бива да закъсняват.
- Успокой се, Бернд - порица го Теоман, който искаше да си похапне с удоволствие. - Пет часът е.
- Чака ни дълъг път, а и в Антеп имаме работа - отвърна германецът.
- Няма да закъснеем, не бой се.
Тимъти обаче, видимо неспокоен тази сутрин, също при-пираше и побърза да подкрепи Бернд:
- Колкото по-рано тръгнем, толкова по-добре. Поназнай-вам нещичко за пресконференциите и, повярвайте ми, винаги изниква някаква спънка.
Последната дума бе на Есра.