- Съгласна съм с Бернд. Не бива да товарим Йоаким с всичко.
Притиснат от две страни, Теоман задъвка по-бързо с недоволно изражение. Есра наблюдаваше усмихнато как лакомият и колега поглъща надве-натри залъците и съжали, задето го е пришпорила. Може би трябваше да станат по-рано. Но и тогава мислите им щяха да бъдат заети с пресконференцията. Щяха да се успокоят едва след като влязат в залата и се изправят пред журналистите. Най-добре бе да потеглят по-бързо. Ала точно когато ставаха от масата, джипът на Ешфер изплува от сивотата на утрото и спря на няколко метра от тях. Всички се обърнаха към него.
- Капитанът явно е объркал закуската с вечеря - пошегува се Теоман, но никой не се засмя.
Чакаха напрегнато, предусетили, че капитанът носи лоши новини.
- Сигурно е решил да дойде с нас - наруши мълчанието Теоман. - Сближихме се напоследък. Той стана буквално член на екипа.
Есра не обърна внимание на пиперливите му думи, насочени донякъде към нея. Вперила поглед в джипа, видя как Ешреф слиза и тръгва към тях.
382
В същия момент Халаф изрази гласно мислите им.
- Не е на добро капитанът да идва толкова рано. Дано да не се е случило нещо лошо.
Есра забеляза, че Ешреф върви бавно, с отпуснати рамене, както в петък, когато дойде да им съобщи за убийството на хаджи Сетар. Беше се случило нещо лошо. Забеляза колко мрачно е лицето му и как извръща уморените си очи и промърмори:
- Случило се е нещо ужасно.
Оказа се права. Капитанът не ги поздрави - никакво „здрасти“, никакво „добро утро“. Няколко секунди постоя мълчаливо до масата с гузно изражение, сякаш той бе виновен за лошата новина, която им носеше. Вперените им погледи го смутиха още повече и той съвсем онемя. Най-сетне вдигна глава, срещна очите на Есра и изрече на един дъх:
- Тялото в пещерата не беше на терорист. Ловците са сгрешили.
Никой освен нея не разбира за какво говори. Само Есра се досещаше какво се кани да им каже, но дори тя се опитваше да се убеди, че е сбъркала. Зачака го да продължи, но той мълчеше. Накрая не изтърпя неизвестността и отрони:
- Кемал?
- Да - кимна капитанът. - За съжаление, намерихме Кемал мъртъв в пещерата.
- Божичко! Кемал! Не! - простена Есра.
Разтрепери се като листо и сълзи рукнаха от очите и. В същия момент Елиф изпищя:
- Не е вярно!
Есра забрави скръбта си и прегърна Елиф. И двете плачеха. Мъжете около масата гледаха капитана ужасено и стъписано. Тримата убити досега не бяха от екипа. Този път жертвата бе един от тях.
- Защо? - възкликна гневно Теоман, стиснал ръце в юмруци. - Защо са убили Кемал?
- Как защо? Защото е станал свидетел на някое от убийствата. Престъпникът е убил Кемал, защото се е страхувал да не го издаде - обясни Мурат.
383
Тимъти и Халаф мълчаха. Обронили тъжно глави, осъзнаваха мъчително истината.
Бернд погледна капитана и сподели своята версия:
- Някой се опитва да спре разкопките. Убиха трима, за да ни сплашат, но се провалиха, затова погубиха и един от нас. Защо иначе ще го убиват точно в деня преди пресконференцията?
- Опасявам се, че ситуацията е малко по-сложна - прокашля се капитанът. Изглеждаше притеснен, сякаш още не бе стигнал до същината на въпроса. Погледна разплаканата Есра. - Успокойте се, за да ви обясня какво мисля.
Говореше високо, за да го чуе Есра, но му отговори Бернд:
- По-късно ще те изслушаме и ще ти помогнем, сега трябва да се подготвим за пресконференцията.
Познатата студенина бе изместила стъписването в стома-неносините очи на Бернд. Всички притихнаха колебливо, само Есра наруши мълчанието.
- Не! - извика тя и се отдръпна от Елиф. Продължи, а сълзите се стичаха по страните и: - Да върви по дяволите пресконференцията! Няма да мръдна оттук, докато не разбера какво се е случило с Кемал!
Зачервените и очи проблеснаха упорито в приглушената светлина на утрото.
- Но… - понечи да възрази Бернд.
- Никакво „но“ - сряза го Есра. - Няма да стъпя на пресконференцията, докато не разбера какво е станало с Кемал.
- Аз обаче ще отида - заинтаи се Бернд, сбърчил русоля-вите си вежди.
- Ти също няма да отидеш! - отсече Есра. - Ще останеш тук и ще изслушаш капитана.
- Защо?
- Защо ли? - кресна Есра. - Защото четирима души, които познаваме, са убити. Възможно е убиецът да е сред нас.
Думите и стъписаха и уплашиха всички. Бернд отново се окопити пръв:
- Искаш да кажеш, че убиецът е някой от нас?
384
- Твърдя, че е възможно. Досега търсихме убиеца извън обкръжението ни. Но не е изключено той да е сред нас.
При тези думи тя взе салфетка от масата и си избърса сълзите. Докато изтриваше чипия си нос, Теоман се обади:
- Добре ли си, Есра?