9 Езикът на древен народ, появил се в Северна Месопотамия около XXIV в. пр.н.е.; не е свързан със съседните семитски и индоевропейски езици, а е видимо близък до урартийския (език, говорен около хилядолетие по-късно в Североизточен Анадол) и вероятно има много далечна връзка с днешните севернокавказки езици. - Б. пр.
10 Езикът на арамейците, семитска народност, заселила се в Месопотамия около XII в. пр. н.е. С времето той се разпространява сред останалите народи в региона и към VII в. пр.н.е. служи като лингва франка на Близкия изток. - Б. пр.
42
ворите, законите и споразуменията не казват нищо на човека. Те защитават само дребнавите интереси на боговете, царете и благородниците. Епосите, легендите и поемите обаче разширяват кръгозора. Какво има зад планините, какво има зад морето, в което се влива Ефрат, как изглеждат дърветата, които растат отвъд долината - те ни учат на всичко това. И най-важното -учат ни, че сме част от света. Учат ни, че орехът с тъмната сянка, чворестото стъбло на лозницата, натежалите житни стръкове, сухите билки, мравката, лазеща по земята, змията в дупката, вълкът в планината, врабчето в небето са наши братя и сестри. Учат ни какви сме ние. Трябва да научиш акадски, за да прочетеш „Епоса за Гилгамеш“ и поемите на шумерския поет Лудингира11, а хуритски, за да прочетеш „Легендата за Гурпа-ранза“. И, разбира се, трябва да прочетеш всички други епоси, легенди и песни. Да научиш наизуст на езика, на който са написани, епосите за Кумарби12, Кешиши и за Доброто и Злото, Легендата за луната, която паднала от слънцето, и Легендата за Телипину13. Иначе няма да разбереш тайната на живота и няма да си по-различен от кафявите магарета, които носят вода от Ефрат от зори до здрач. Ще станеш като баща си Арарас, който посвещава цялото си време на интересите на царя, никога не се смее, никога не плаче и никога не се гневи“.
Аз го слушах и правех каквото ми казва. На петнайсет бях наизустил всички легенди, които ми препоръчваше. Татко не беше доволен, че посвещавам повечето си време на епоси и легенди, но не се намесваше, най-вероятно за да не спори с дядо. Колкото до мен, аз се стараех с всички сили да не го дразня, защото не при-
11 Поет, живял в Месопотамия ок. 2200 г. пр.н.е. До нас са стигнали само три негови поеми. - Б. пр.
12 Божество от хуритския пантеон, помощник на върховния бог Ану. По-късно Кумарби влиза в битка с Ану и го наследява. В битката помежду им Кумарби поглъща детеродните органи на Ану и той го проклина от погълнатото да се роди богът гръмовержец Тешуб, който след време ще го срази. - Б. пр.
13 Хетски бог на плодородието, на умиращата и възраждащата се природа. - Б. пр.
43
тежавах бунтарския дух на дядо. Бях кротък, не обичах кавгите и предпочитах примирието, дори да изисква отстъпки.
Татко ме предупреждаваше, че трябва да се пазим от Асирийската империя, най-могъщата сила в региона - коварно и жестоко царство, което не би се поколебало да избие хиляди с един замах. Не биваше да изпускаме от поглед и урартийците на североизток, защото те жадуваха възможност да ни унищожат. Колкото до фригийците на северозапад, тяхната основна грижа бе да спрат асирийците, които разширяваха пределите на империята си с всеки изминал ден.
Татко не говореше само за политика; обясняваше ми достъпно, но много студено как текстовете следва да се превеждат на нашия език. Освен това при всяка възможност ме водеше в дворцовата библиотека, напомняше ми, че поддържането на библиотеката е едно от основните задължения на главния писар, и внимателно ми обясняваше всичко - от съхраняването на плочките до начина, по който се подреждат. Щом приключеше с обясненията, ме караше да повтарям всичко до последната подробност, за да се увери, че съм го разбрал.
И така, дядо ми Митанува и баща ми Арарас ме учеха на различни неща по различен начин. Изслушвах с интерес татко, но предпочитах уроците, които дядо ми преподаваше в къщата си с изглед към Ефрат.
44
Четвърта глава
Полицейското управление се намираше на висок хълм близо до Ефрат - старинна едноетажна сграда с малка, добре поддържана градина, засенчена от кайсиеви, сливови и черничеви дървета. Около четирите страни на градината се издигаше висока каменна стена, а зданието на управлението се намираше точно в средата. До всеки ъгъл на стената имаше постови, двама войници охраняваха главния вход. Войниците бдяха денем и нощем, в летен зной и в зимен мраз. Войниците и семействата им живееха в двуетажна сграда между реката и полицейското управление. Градината там бе по-поддържана и по-пищна от градината на управлението. Асфалтово шосе, неремонтира-но от последните избори и осеяно с дупки, свързваше града с околните села и минаваше точно край полицейското управление. Използвайки шосето на път за града, местните нито веднъж не бяха виждали участъка без охрана. Ала конфликтите в региона, макар да имаха вече шестнайсетгодишна история, не бяха засегнали особено тази област. Преди пет години кюрдски партизани нападнаха военен конвой, но повечето бяха убити. С изключение на няколкото дребни инцидента по-късно в местността нямаше въоръжени схватки. Покойният хаджи Сетар го отдаваше на плодородието на тукашните земи. Всички жители имаха градини и ниви. Кой би зарязал работата си, за да хване гората? Капитанът смяташе, че причината за сравнителното спокойствие е друга - армията бе отблъснала успешно първоначалните партизански атаки. Затишието обаче не успокояваше капитана, убеден, че бунтовнически отряди продължават да действат в региона. И без да подозира автоматично всички граждани като членове на бунтовнически групировки, знаеше за симпатизантите и помагачите им в града и в околните села. Най-съмнителен му се струваше кланът Генчели - едно от двете най-многобройни семейства в района. Махмут, най-малкият син в семейството, се бе присъединил към бунтовниците в планините. Този факт подклаждаше подозренията на капитана, че