Не можеше да си представи, че Есра ги обвинява в убийство.
- Не съм! - изкрещя тя. - Тъжна съм, ядосана съм и ме глождят подозрения. Притеснена съм и съм уплашена. Но съм с всичкия си. И няма да позволя на никого да тръгне, докато не изслушаме капитана.
- Чуйте тогава - подхвана капитанът, преди някой да възрази. - Ситуацията е сложна. Нищо чудно да ви объркам още повече и да се усъмните дали не съм полудял. - Той замълча и се обърна към Есра. - Особено ти. Но искам да разбера какво мислите, за да проведа ефективно разследване.
Есра се почуди защо гласът му звучи толкова несигурно. Какво се опитваше да им каже? Не се наложи да чака дълго, за да разбере.
- Снощи, след като си тръгнах оттук, отидох в пещерата, където ловците бяха открили тялото - продължи капитанът. -Пещерата е малка, издълбана на брега от водите на Ефрат. Намира се на около три километра оттук. Пред входа и има огромен камък, който я скрива добре. Затова ловците не са успели да я открият досега. Кучетата им обаче надушили кръвта и ги насочили натам. Влезли и видели мъртвеца, проснат на земята. В пещерата имало и оборудване, затова си помислили, че там са се укривали терористи. Когато отидох, включих фенера и най-напред огледах тялото. Първо облеклото привлече вниманието ми. Сетих се, че ми е познато отнякъде. Отначало обаче, сигурно от напрежението, не ми хрумна, че дрехите са на Ке-мал. Представете си стъписването ми, когато обърнах тялото и видях лицето му. Главата му беше окървавена, на дясното му слепоочие имаше дълбока рана, широка около два и половина сантиметра, но по земята нямаше много кръв. Щом се съвзех
385
от първоначалния шок, огледах пещерата. Открих окърваве-ни дрехи, ботуши, два войнишки ножа, остра брадвичка, шест чифта тънки ръкавици, три фенера с различна големина, две бутилки с паралитичен спрей, деветмилиметров пистолет „Бе-рета“, аптечка за първа помощ и монашеско расо…
- Искаш да кажеш, че убиецът е използвал пещерата?! -възкликна Есра.
- Именно. Вече е ясно защо не открихме нито оръжия, нито отпечатъци, нито каквито и да било улики. Убиецът е складирал всички оръжия в пещерата и се е пребличал в нея.
- Горкият Кемал - прошепна Мурат. - Открил е скривалището на престъпника и са го убили.
- Отначало и аз така си помислих - кимна капитанът, - но в пещерата не открихме оръжието, с което е убит Кемал.
- Спомена брадвичка? - прекъсна го Есра.
- По нея нямаше следи от кръв. А и тя би оставила белег, по-дълъг от два сантиметра. Кемал е убит с нещо заострено, но не с нож, а по-скоро със сърп. - Капитанът впери очи в Есра и повтори: - По-скоро със сърп. - Забеляза объркването и и продължи: - Споменах, че при предишното убийство на местопрестъплението намерихме окървавен сърп.
- Да - спомни си Есра. - Каза, че жертвата е ранила убиеца със сърпа. - Млъкна рязко, осъзнала какво има предвид капитанът. - Чакай… чакай… Нали не смяташ, че убиецът е Кемал?
Капитанът я погледна като дете, очакващо да прояви разбиране, но съзря яростните искри в очите и и отстъпи назад.
- Трябва да анализираме космите и пръстовите отпечатъци по дрехите, за да сме сигурни. Но ботушите в пещерата пасват на Кемал…
- Глупости! - прекъсна го Есра. - Невероятно е убиецът да е Кемал!
- Не сме сигурни. Но според мен не бива да изключваме подобна възможност.
Усилията на капитана да успокои Есра удариха на камък. Тя изобщо не го слушаше.
386
- Грешиш! - процеди през зъби. - Кемал не е убиец! Каквото и да говориш, каквито и улики да намериш, няма да ме убедиш!
- И за мен е неочаквано, но ако го уличим, сме длъжни да приемем фактите. Така е редно, дори да става дума за най-добрия ми приятел.
- Добре де, добре - намеси се Теоман, - но защо Кемал ще убива тези хора?
- Изпратихме уликите в Антеп за лабораторно изследване. Надявам се Кемал да се окаже невинен, разбирате обаче какво искам да ви кажа. Няма да разрешим случая под влиянието на емоциите.
- Не говоря за емоции - обясни спокойно Теоман, - а за мотива. Ако убиецът не е луд или наркоман, трябва да има причина за убийствата. Кемал дори не познаваше Решат ага и последната жертва. Колкото до хаджи Сетар, Кемал бе привързан към него като всички нас, даже повече. Защо ще го убива?
- Това се надявам да разбера - отвърна капитанът. - Забелязвали ли сте Кемал да се държи подозрително?
- Бъркаш хората - предупреди го Есра със студен, почти враждебен глас. - Не сме подлеци, които ще захванат да злословят срещу приятеля си.
Капитанът я погледна благо.
- Не се засягай. Не съм ви враг - нито на вас, нито на Кемал. Опитвам се да заловя престъпник, който заплашва живота ви. Ако бъркам, помогнете ми да поправя грешката си, но не заемайте защитна позиция.