- Но съпругата ми не е от този край…
- Така твърдиш ти.
- Щом не ми вярваш, ще ти кажа името и фамилията на тъста ми, за да провериш и да се убедиш, че говоря истината.
Самонадеяността, с която произнесе тези думи, и се стори нетърпима. Замисли се как да му отговори. В този момент се намеси капитанът:
- Добра идея. Напиши ми името и фамилията му, имената на други роднини, за които си чувал, и града или селото, където са живели.
- Но нали подозираш Кемал? - обиди се Бернд.
- За съжаление, се налага да подозирам всички. Ще ти бъда благодарен, ако ми предоставиш тази информация.
Бернд не остана доволен, но бързо извади малък бележник и изпълни молбата му.
Докато слънцето се издигаше на хоризонта, лицата на всички се изопваха все повече, очите им се присвиваха мнително и
390
безплодното разискване продължаваше. Тимъти реши да сложи край на порочния кръг.
- Ешреф - обади се той предпазливо, - забелязваш ли, че повтаряме едно и също? И колкото повече говорим, толкова повече обиди си разменяме. Неприятно е да се настройваме един срещу друг, защото живеем заедно, а и след няколко часа ни предстои пресконференция. Моля те да прекратиш разпита засега. След пресконференцията ще разполагаме с много време. А и следите на убиеца сигурно ще са по-ясни тогава. - Посочи розовеещото небе и добави: - Слънцето изгрява. Чака ни работа. Трябва да тръгваме за Антеп.
- Добре - съгласи се капитанът със смутено изражение. -Съжалявам, задето ви разстроих, но си изпълнявам дълга. Благодаря ви за отделеното време.
Ешреф погледна Есра, но младата жена не му обърна внимание и той унило се запъти към джипа.
Тимъти въдъхна облекчено и заговори на колегите си:
- С разрешението на ръководителя на разкопките ще ви предложа да забравим неприятния разговор, докато пресконференцията приключи. Да се престорим, че не сме си разменяли обвинения и обиди. Да си представим, че капитанът не е идвал тук тази сутрин и сме си все същите въодушевени учени, готови да скочат в колите и да оповестят откритията си…
- Съгласен съм да забравя всичко. - Бернд изгледа над рамката на очилата си другите от екипа. - Няма да позволя някакво спречкване да помрачи важен ден като днешния.
- Аз няма да забравя нищо - заяви Есра, която продължаваше да се тресе от гняв. - Но приемам предложението да изчакаме пресконферецията да свърши. - Обърна се към Бернд и добави: - Кемал не е убиец, сигурна съм. И истинският убиец трябва да е наясно, че ще го разкрия, дори това да ми коства живота.
Бернд прие мълчаливо предизвикателството. Двамата с Тимъти тръгнаха към джипа. Другите ги последваха. Предстоеше им да представят пред света паметното си открития, но сърцата им бяха натежали от мрачни предчувствия.
391
Двайсет и седма плочка
Цар Пизирис, Съветът на благородниците, народът, робите, всички в града се тревожеха, но никой, включително и аз, не успя да предвиди мащабите на бедствието, което щеше да ни сполети. Когато войската на Саргон се появи пред портите на града, предположихме, че асирийската армия идва за провизии. Нито цар Пизирис, нито благородниците, нито обикновените хора не подозираха какво предстои. Всички, спасили се от Тиглатпилесер с цената на живота на татко Арарас, приеха спокойно появата на асирийския цар. Само аз изпитвах дълбоко вълнение и радост. Денят на разплатата бе настъпил. Наблюдавах Пизирис: стоеше в ъгъла в абсолютно неведение какво го чака, готов да угодничи на Саргон като овца, сподиряща пастира. При вида му ме обзе неописуемо доволство. В този момент за пръв път разбрах как се чувстват боговете, които държат в ръцете си съдбата на човечеството. Аз бях подготвил горчивия край на Пизирис, аз бях предопределил съдбата му. Той обаче, надебелял от дългите години мир, раздаваше заповеди и се суетеше, очаквайки да посрещне гостите. Колеха говеда, овце, свине, изваждаха от избите най-изтънчените вина и печаха бял хляб от най-пречистена пшеница.
Най-сетне часът удари. Бойните колесници на Саргон стигнаха стените на града и нахлуха в него, сякаш им е дом. Всички членове на Съвета и най-вече царят и царицата бяха облекли най-красивите си празничин дрехи. Саргон, широкоплещест и смугъл, влезе в двореца. Пизирис и царицата тръгнаха да го посрещнат. Ала щом видяха войниците, нахълтващи в замъка след Саргон като шайка разбойници, двамата се стъписаха и изненадаха. Царицата се разплака. Все пак Пизирис бързо си възвърна самообладанието и с ловкост, която би посрамила дори най-опитния дворцов лакей, се усмихна широко и се поклони дълбоко пред асирийския цар - „Могъщи царю, храбри владетелю Саргон, за нас е огромна чест да ви приветстваме в двореца“. Саргон не му обърна внимание. Погледна към при-