- Ела - протегна и ръка тя.
- Къде? - попита младата жена с изопнато от болка лице.
398
- Хайде! - настоя Есра, сграбчи я за ръката и буквално я повлече навън.
Попита охранителя до вратата къде е тоалетната. Той и посочи далечния край на коридора. Влязоха в безлюдното помещение. Есра обгърна лицето на Елиф с длани и я погледна нежно.
- Сега ще те направим най-красивата фотографка на света. Видят ли те, журналистите ще забравят за плочките на Патасана.
Зелените очи на Елиф се насълзиха.
- Той умря заради мен - отрони тя. - Ако не го бях напуснала, щеше да е жив.
- Не - Есра избърса сълзите от лицето и. - Не умря заради
теб.
- Виждам го как ме гледа с омраза. Как ме наблюдава неодобрително изпод вежди…
- Не си виновна за случилото се.
- Но той ме обвиняваше. Умря, защото ми беше ядосан. Ще го сънувам. Никога няма да ме остави на мира.
- Всичко ще се оправи, Елиф. Ще отмине. Той не би искал да те сполети нищо лошо. И ти не си искала да му се случи нищо лошо.
- Ако знаех какво ще стане, нямаше да скъсам с него.
- Знам - кимна Есра.
Прегърна Елиф, за да скрие собствените си сълзи. Успокоявайки младата жена, всъщност се опитваше да утеши себе си и да разсее страховете, съмненията и тревогите си.
Когато двайсет и петимата журналисти пристигнаха в хотела, всичко бе готово. Есра гримира Елиф и макар да не успя да я превърне в най-красивата фотографка на света, все пак посмекчи горчивото и изражение и и придаде вид на изтънчена млада жена. Брадатият, усмихнат президент на истанбулския филиал на Германския археологически институт професор Кренкер пристигна в хотела заедно с журналистите и поздрави членовете на екипа един по един. Обсипа с похвали Есра, без да обръща внимание на завистливите погледи на Бернд. Дори
399
обяви пред скупчилите се край него журналисти: „Истинският герой днес е тази млада жена!“ Професорът забеляза отсъствието на Кемал и попита къде е. Последва напрегнато мълчание, нарушено най-сетне от обяснението на Тимъти: Кемал бил болен. Американецът прецени за по-разумно да не съобщава на възрастния археолог какво се е случило в действителност. Не бе в състояние да прецени реакцията му, а не желаеше да рискува да отменят или отложат пресконференцията. След като се почерпиха с освежителни напитки и поговориха около час, археолозите, гостите и журналистите заеха местата си в залата.
Есра, седнала с тримата мъже на подиума, се подразни от светкавиците на фотоапаратите. Налагаше се да присвива очи, за да вижда журналистите пред себе си. Теоман, Мурат и Елиф стояха вдясно от подиума, а радостта по лицата им бе засенчена от скръб. Йоаким и двамата му колеги бяха застанали до вратата.
Професор Кренкер говори пръв. Благодари на журналистите, задето са пропътували толкова километри, за да дойдат тук, описа успешната дейност на Германския археологически институт в Турция през последните седемдесет години, откакто в страната бе създаден един от десетте чуждестранни филиала на института, разположени в значими археологически средища. Разказа за находките, открити при разкопки, спонсорирани от института. Накрая заключи, че откриването на плочките на Патасана е повратен момент в историята на археологията.
Есра говори след него. Изглеждаше малко нервна, гласът и трепереше и отначало произнасяше трудно думите, но така те всъщност звучаха по-искрено и не след дълго журналистите се заразиха от вълнението и. Тя им разказа накратко историята на древния град. Записките и бяха пред нея, но се опитваше да не гледа в листа, за да не се обърка. Описа подробно и разбираемо хетския период, когато бе живял Патасана. Накрая се успокои и започна да гледа журналистите в очите. Тогава забеляза капитана. С униформата си изпъкваше като бинтован палец сред цивилните. „Защо ли е дошъл“, почуди се тя. Сигурно за да
400
спечели отново сърцето и. Тази сутрин я бе ядосал много, ала сега не се сдържа и му се усмихна леко.
Дойде редът на Бернд. Той говори за геополитиката на държавите в региона през седми век преди новата ера. В академичен стил, побутвайки очилата към носа си, запозна слушателите с отношенията между градовете-държави на неохетите, урартците, фригийците и асирийците. Речта му звучеше малко скучновато и на места прекаляваше с подробностите. С помощта на примери осветли връзката между хатите, местни жители на Анадола, и хетите - племе с индоевропейско потекло, както и влиянието на арамейците и семитите в региона.