Тимъти взе думата последен. В академичния дух, наложен от Бернд, обясни, че плочките са написани на акадски преди две хиляди и седемстотин години. Клинописът се е съхранил, понеже плочките са изпечени и следователно по-дълготрайни. Показа първата плочка на журналистите, които насочиха бързо камерите си към нея, за да заснемат важния артефакт. После поде въпроса за значимостта на плочките.
Есра забеляза как американецът извисява глас и думите започват да се леят от устата му хармонично като поема или елегия. В тях се преплитаха гняв, страх, страст, сякаш не Патасана, а самият той е написал плочките, наблюдавал е кръвопролитията отпреди две хиляди и седемстотин години, чувал е писъците на жертвите, усещал е мирисът на кръвта, обливаща каменните улици на хетския град. Гласът му, напомнящ яросните стонове на ранено животно, затрогна всички в залата. Развълнувана, Есра го погледна крадешком. Забеляза, че волевата му брадичка трепери под червеникавата брада, и се запита: „Какво му става на този човек?“.
- Някои археолози навярно ще се опитат да оспорят истината, обявявайки плочките за епоси или за притчи - продължи американецът, - но като техен преводач се кълна, че Патасана ги е написал със светлината на ума и душата си. Опитал се е искрено да опише действителността така, както умът и душата му са я виждали. На първата плочка, която ви показах, той
401
е написал следното: „…бъди сигурен, че не съм написал нито една невярна дума. Неистинните думи съм издълбал в стената на Водната порта във възхвала на цар Пизирис, с тях написах и писмата до фригийския цар Мидас, за да го заблудя; такива думи заплитах и за да уловя в мрежата си урартския цар Руса и да подстрекавам асирийския цар Саргон. Използвах преувеличени, украсени и лъжливи думи, за да насъскам един срещу друг царете с големи имена, но дребни души, които преливат от гордост. Нито една от тези измамни думи не е намерила място в плочките, които ще прочетеш“. Аз му вярвам. Патасана е предтеча на днешните интелектуалци. Този дворцов писар, преживял по най-жесток начин изпитанията и злочестините на своето време, е успял да прозре какво се крие зад маската на царя и е споделил опита си със следващите поколения, та кръвопролитията, масовите убийства и тиранията, на които е станал очевидец, да не се повтарят в бъдеще. Направил го е, съдейки строго себе си и предизвиквайки боговете. Патасана е един от първите автори, съзрели чудовището, вселило се в хората. Плочките му са изпълнени с предупреждения срещу самите нас. Те са изключително важна археологическа находка. Значими са обаче не само за археологията, а и за историята, социологията, политиката, етиката. Накратко, за човечеството като цяло - Тимъти замълча и огледа слушателите с искрящи кадифеночерни очи. -Значима е - повтори той, разперил широко ръце с обърнати длани, - но за жалост, няма да ни помогне.
Журналистите зашушукаха и се спогледаха, питайки се дали са чули правилно. Колегите на Тимъти предположиха, че опитният археолог просто се опитва да привлече вниманието им.
- Добре ме чухте! - повиши глас Тимъти. - Както Омиро-вата „Илиада“, Тората на Мойсей, Новият завет на Исус, Коранът на Мохамед и хилядите страници, написани от стотици философи, плочките на Патасана няма да съумеят да заличат жестокостта в човешките сърца.
Есра не откъсваше очи от него. Любопитството и вече се бе превърнало в недоумение. Колегата и изглеждаше много стран-
402
но. Вените по врата му се бяха издули, чертите му се бяха изострили от възбуда, брадичката му трепереше по-силно, а гласът му звучеше предизвикателно. Не, не познаваше този Тимъти. Разумният, достолепен и тактичен археолог се бе преобразил в сантиментален безумец, обладан от яростна страст. Кренкер и Бернд също го гледаха изумено. Тимъти обаче не обръщаше внимание нито на смаяните си колеги, нито на камерите, заслепяващи очите му.
- Всъщност след като тези книги са били написани - размаха пръст той, - човекът е освирепял още повече. Двайсети век ще се влезе в историята като столетието на жестокостта - с геноцида, извършен от нацистите, с гибелта на стотиците хиляди в Хирошима…
Смутен от думите на американеца, Кренкер написа на лист хартия, който побутна пред него: „Отклоняваш се от темата, върни се към същността на въпроса“. Тимъти прочете бележката и се обърна решително и самоуверено към германския професор:
- Не се отклонявам от темата. Напротив, осветлявам същината и. Патасана не би написал плочките, ако не се надяваше, че човечеството ще се промени. Записал е историята си, за да спрем да се избиваме. Другите велики книги са написани със същата цел. - Впери ненадейно очи в тълпата журналисти в залата и ги попита, сякаш водеха свободен разговор: - Нима хората в повечето държави по света не си прерязват гърлата, не използвта езиковите, религиозните и расовите различия като извинение да завземат земи и пазари? Патасана е написал плочките си преди две хиляди и седемстотин години. През това време хората са разбулили тайните на земята, морето и небето, но не са спрели да се избиват. Ще постигнат ли плочките на Патасана това, което свещените книги, повлияли на милиони, не са успели да постигнат? Кой наивник би го повярвал?