Тълпата зашушука. Неколцина се подсмихнаха.
- Защо тогава ни поканихте тук? - попита една журналистка. - Ако плочките на Патасана са безполезни, както твърдите, защо бихме толкова път?
403
Професор Кренкер отвори уста да отговори, но Тимъти го прекъсна:
- Сега е мой ред да говоря, професоре. После ще споделите мнението си. - Думите му прозвучаха толкова категорично, че възрастният мъж не настоя. Тимъти се обърна към журанлист-ката, задала въпроса: - Няма да съжалявате, че сте дошли тук, млада госпожице. - По лицето му се изписа загадъчно изражение. - Всички ще се върнете в Истанбул с гореща новина, стига да проявите малко търпение. - Още двама журналисти поискаха да зададат въпроси, но американецът ги помоли да почакат и продължи: - Патасана е усещал мрака в човешкото сърце, но не е прозрял същността му. С надеждата бъдещите поколения да се окажат по-добри от неговото, той се е опитал да намери изход, винейки боговете. Патасана е бил интелектуалец и като мнозина наивни интелектуалци е таял илюзията, че написаното от него ще повлияе на хората и ще ги промени. Всъщност обаче е химера да очакваш човекът да стане по-добър благодарение на религията, науката, изкуството или философията. Нито религията, нито изкуството, нито науката притежават власт над човека. Смъртта е единствената сила, способна да му повлияе. - Тимъти замълча отново. Шепотът и смехът в залата бяха стихнали. Всички бяха приковали очи и уши в американеца. - Човекът е най-интелигентното и егоистично животно - извиси се гласът му в малкото помещение. - Първата му грижа е да опази живота си и тя предшества всички други ценности. Така е и винаги е било така. А противоположното на живота е смъртта. Колкото по-необичайна, по-впечатляваща и смайваща е смъртта, толкова по-силно въздейства тя на човека, плаши го и същевременно го вълнува. Да почувстваш смъртта, да застанеш близо до нея, да я докоснеш, да я видиш - няма по-вълнуващо преживяване. Затова „смърт“ е най-могъщата дума във всички световни езици. При споменаването и всички при-тихват от страхопочитание и вълнение, както направихте и вие преди няколко минути. Смъртта ни привлича. Затова, за съжаление, убийството е най-добрият начин да убедим хората да не
404
убиват. Както гласи поговорката: „Клин клин избива“.
В залата се надигна тих ропот. С побеляло като платно лице Есра погледна ужасено Тимъти, уплашена повече от онова, което предстоеше да чуе, отколкото от чутото.
- Значи според вас убийството е уместен начин да се предотврати убийство? - попита същата млада журналистка.
- Да - отвърна спокойно Тимъти, - смъртта е най-добрият начин да разгласиш посланието си.
- Но - младата журналистка вдигна химикалката си - нали сам казахте, че сме водили стотици войни, погубили живота на милиони, а не сме си взели поука?
Ледената усмивка по яркочервеното лице на Тимъти му придаде изражение, каквото приятелите му не бяха виждали никога досега.
- Великият френски философ маркиз дьо Сад казва: „Едно убийство измъчва съвестта. Когато убийствата станат повече - десетки, хиляди, - съвестта замлъква“. Затова по време на война убийството се превръща в ежедневие. Ако убийството е планирано умно обаче, то спасява убиеца от баналността и привлича вниманието. Именно такава новина ще ви съобщя. Ще ви разкажа за три умно планирани и майсторски извършени убийства. Ще ви предам послание с огромно значение за човечеството, послание, изпратено от разсъдлив интелектуалец, който не иска да си губи времето с химери.
Журналистите наостриха слух, когато от темата за смъртта Тимъти премина към темата за убийството.
- Какви убийства? Какво говориш? - намеси се професор Кренкер. Възрастният археолог вече бе изгубил търпение и десният му клепач потрепваше нервно. - Привършвай незабавно изказването си.
Тимъти го изгледа невъзмутимо, извил устни в същата ледена усмивка.
- Да ги попитаме - предложи той. - Ако не искат да чуят какво ще им кажа за убийствата, извършени тук, ще млъкна.
Всички се развикаха шумно, че настояват да го изслушат.