408
качи в автобуса и поиска личните документи на всички пътници. После нареди на двама ни да слезем от автобуса. Съпругата на Йозмер плачеше и умоляваше партизаните да го пуснат, а аз им казах, че съм американски гражданин и настоях да ме освободят. Те обаче не послушаха нито нея, нито мен. Погледнах към автобуса и миг преди той да изчезне в мрака на нощта, видях огромните уплашени очи на малкото момиченце, което бършеше запотеното стъкло и търсеше с поглед баща си. Завързаха ни ръцете и ни поведоха към планината. Вървяхме цяла нощ. Накрая спряхме и ни вкараха в някаква пещера. Развързаха ни и оставиха един въоръжен партизанин да ни пази. Не се отнасяха лошо и споделяха храната си с нас. Останахме там два дни. Не знаехме какво, кого и защо чакаме. Йозмер не издържа. Тресеше се като листо и повтаряше, че ще ни убият. Стараех се да го успокоявам, казвах му, че няма да им позволя да ни убият. Помолих да говоря с командира им, но ми отказаха. Обвиниха ме, че съм шпионин. Към края на втория ден трима мъже дойдоха да отведат Йозмер без никакви обяснения. Той се улови уплашено за мен, а аз го сграбчих за краката и не го пусках, но те ме заудряха по ръцете с прикладите на оръжията си и ни разделиха. Повлякоха го навън. Във Виетнам бях виждал какво ли не. Дори бях убивал. Тогава се утешавах, че воюваме и всичко ще си дойде на мястото, когато се върнем към цивилния живот. Но как да си обясня какво се случва сега? На другия ден ме отведоха на пътя в подножието на планината и ме освободиха. Ала на мен вече ми беше все едно дали ще ме убият, или ще оцелея. Скитах се цял месец, зашеметен, безчувствен. Тогава започнах да мисля - за дядо, когото бяха хвърлили от църквата, за младия лейтенант, убит пред очите ми. Спомних си всички жестокости, на които бях ставал свидетел, преосмислих всичко научено. Стигнах до заключението, което Джери, лекарят в клиниката, ми повтаряше: „Човекът е жестоко същество и се наслаждава на насилието“. Не смятам, че аз съм по-различен. Участвах във война и убивах хора в името на някакви идеали -защита на демокрацията, победа над комунизма… Виновен съм
409
за случилото се както всички други. Тези заключения стоят в дъното на замисъла ми. Реших да извърша убийствата, за да привлека вниманието на хората към същността им, към мрачното място в сърцата им, което подхранва жестокостта, защото това тъмно място открай време е забранена тема. Обичаме да чуваме колко добри, красиви, съвършени, прекрасни създания сме. Никой не иска да обсъжда колко сме свирепи, егоистични, тесногръди, колко ни очарова смъртта. Самозалъгваме се, че сме извисени, и си затваряме очите за кръвопролитията, войните и жестокостите. Да, някои като Патасана са се опитали да обяснят тази жестокост, но са избрали неправилен начин. Затова писанията им са безполезни. Аз обаче не исках подобна участ да сполети и моето послание. Избрах най-ефикасния начин да го разпространя - смъртта. Но трябваше да извърша добре обмислени, поразителни убийства, напомнящи миналото. Затова взех за пример убийствата отпреди седемдесет и осем години. Сред убитите тогава е бил и моят дядо, но в никакъв случай не ме движеше желание за мъст. Вярно е, арменците са жертва на геноцид, ала несъмнено арменците, кюрдите или арабите щяха да постъпят като турците, ако бяха на тяхно място. Извърших убийствата не заради етническо възмездие. Исках те да са огледалото, в което хората да видят зловещите си лица и да положат усилие да се освободят от тази противна гледка. - По физиономията на Тимъти се изписа смущение; стрелна с очи Есра и продължи: - Тогава Есра, която никога няма да ми прости, колкото и пъти да и поискам прошка, ме покани да се присъединя към екипа и. Бях решил да се откажа от археологията, но след известно престорено колебание приех предложението и, защото разкопките бяха в района на убийствата отпреди седемдесет и осем години. След като започнахме работа, се случи нещо необикновено - в библиотеката на древния град открихме изключителна археологическа находка: плочките на Патасана. Щом разбрах за пресконференцията, реших, че е ударил часът да изпълня историческата си мисия. Убих трима така, както са били извършени убийствата преди седемдесет и осем години,