45
големият клан е свързан с подривната организация. Другото голямо семейство от кюрдски произход, приело турската фамилия Тюркоглу - турски син - винаги бе подкрепяло правителството. Честно казано, капитанът не гледаше с добро око и на тях. Мислеше, че кланът Тюркоглу привидно подкрепя правителството заради лесните пари, които получаваше за охраната на селото; променеше ли се балансът на силите, не беше сигурно дали няма да обърнат оръжията си срещу войниците.
Есра забеляза безпокойството на Ешреф още когато екипът и пристигна в региона. През първите дни на разкопките капитанът предложи да изпрати войници да ги пазят, но тя му отказа без никакво колебание.
- Няма да ни нападнат. Ние сме учени - възрази му тогава.
Капитанът я бе изгледал, сякаш е наивно дете, което няма
представа какъв е светът.
- Не ги познаваш. Основната им цел е да създават неприятности. Сеят размирици с всякакви средства. Изобщо не ги интересува хора на науката ли сте, или не.
Есра обаче ги познаваше. Бяха ги нападнали преди две години при разкопките на древния град Милидия край Малатия14. В тъмнината не разбраха колко са нападателите. Само един от тях бе заговорил археологическия екип - Азад. Кльощав, висок мъж с гъста брада и пронизващи очи. Помоли ги за храна на безупречен турски. Докато ръководителят на разкопките Ертем бей се колебаеше какво да отговори, Азад посочи с пушката си колибата, която им служеше за кухня.
- Ако не ни дадете храна, сами ще си вземем.
Ръководителят на разкопките се уплаши, че човек, когото
виждат за пръв път, е толкова добре запознат с лагера им и е наясно къде държат припасите си. Веднага нареди на колегите си да приготвят исканата храна. Докато чакаше, Азад насочи вниманието си към находките на археолозите. Оглеждаше лю-
14 Град в Югоизточна Турция, административен център на вилает Малатия. Съществува от времето на хетите, а през римската епоха там е разположен голям военен гарнизон. - Б. пр.
46
бопитно камъните, изписани с йероглифи, и статуите на богове и богини.
- Толкова ли е важно това? - попита ги.
- Да, много е важно - отвърна Есра. - Разказва ни за живота преди хиляди години. Може да се каже, че откривайки тези артефакти, спасяваме миналото от мрака.
- Хубава професия - промърмори Азад и прехвърли пушката от едната си ръка в другата. Погледна Есра и добави: - Но всъщност от мрака трябва да се спаси настоящето. Не е достатъчно да се спасява миналото, когато днес цял народ живее под тирания и в мрак.
На Есра и се прииска да му отговори, че не е съгласна с него, защото политиката и науката са две различни неща и нещо повече - насилието не води доникъде, но се страхуваше. Мълчанието на Азад и се стори още по-зловещо, когато го гледаше как стои пред нея с пушката, и тя не посмя да продума.
- Ако кажете на жандармерията, ще си платите - предупреди ги Азад, когато взе храната, приготвена от археологическия екип.
После изчезна в мрака с другарите си.
Не съобщиха на жандармерията. Нямаше смисъл да си създават неприятности.
Есра не разказа на Ешреф за този инцидент. Доверяваше се на капитана, но го смяташе за част от тази война и не искаше да му казва, защото според нея бе склонен да свързва всяко произшествие с конфликта в региона.