410
та по време на пресконференцията…
Говореше за убийствата със същата лекота, с която разказваше за плочките на Патасана. Есра го слушаше с призрачно бледо лице и рзтреперано тяло. Ръцете и, преплетени върху плота на масата, се тресяха неудържимо, но тя не ги забелязваше. Най-сетне съумя да събере думите, щуращи се из ума и.
- Как може да си толкова спокоен? - попита с глас, изпълнен с омерзение. - Как дръзваш да се изправиш пред нас и да ни говориш най-невъзмутимо, след като си убил толкова хора?
Тимъти погледна младата жена с благо лице, по което се четеше искрено съжаление.
- Съжалявам за Кемал - каза той. - Не исках да го убивам, но ревността му го погуби. Реши, че се срещам тайно с Елиф, и ме проследи. Видя ме да извършвам третото убийство и ме нападна. Бях принуден да се защитя. Когато умря, го пренесох в пещерата, за да не се провали пресконференцията.
- Проблемът не е само Кемал! - изкрещя Есра. Поколеба се, втренчи се в американеца и додаде тъжно: - За бога, Тимъ-ти, не разбираш ли какво си направил?
Археологът сведе глава, посърнал.
- Не ме ли чу? - попита изненадано. - Длъжен бях. Не можех да скръстя ръце и да чакам хората да повтарят тази ужасна грешка. Не разбираш ли? Трябваше да го направя. - Той поклати разочаровано глава. - Колко жалко! Надявах се ти да ме разбереш най-добре.
- Какво да разбера? - извика Есра. - Как си издебвал хората и си ги избивал? - Обзета от болка и скръб, тя простена: - Какво направи, Тимъти? Какво направи?
- Каквото трябваше - отвърна Тимъти и в очите му просветна предишното упорство. - Дори да не разбираш, постъпих правилно.
Есра се задъхваше, думите засядаха и задръстваха гърлото и. Успя да проговори на пресекулки:
- А мъртвите? Какво са виновни те? С какво е заслужил хаджи Сетар това? А Кемал, а горкият селянин? - Млъкна в
411
опит да намери точните думи, за да изрази изумлението и разочарованието си. - Не разбираш ли? Ти си убиец! - успя да изрече най-сетне.
Тимъти явно се изненада от яростната и реакция, но бързо се съвзе.
- Да, убиец съм - отвърна той с глас, натежал от ирония. -Но убих, за да предотвратя нови убийства.
Съжалението в погледа на Есра се стопи. С рукнали по страните сълзи, без да обръща внимание на шушукането в залата, тя изкрещя, подчертавайки всяка сричка:
- Но въпреки всичко си убиец! Убиец си, Тимъти! И не само убиец. Ти… ти си чудовище… - замълча отново, гневът възпираше думите и. - Ти… ти си подлец, измамил приятелите си, за да постигне своето!
Няколко секунди Тимъти се взира в младата жена със скръбно изражение.
- Права си - сведе глава накрая. - Подлец съм, живял в епоха на тирани.
412
Двайсет и осма плочка
О, търпеливи читателю, узнал моята низост, разбрал гибелните последствия от безразсъдството ми. Аз предизвиках боговете. Опитах се да променя отредената ми от тях съдба. Причиних смъртта на царя, техния представител на земята. И те ме възмездиха с най-тежкото наказание. Осъдиха ме да горя в огъня на нечистата съвест.
Хилядите богове на хетите, бога на бурите Тешуб и съпругата му, богинята на слънцето Хапт, синът им Шарума и небесната ни майка Купаба… Да, те притежават теб и мен, земята, небето и Ефрат, ала не са добри. Те са зловещи и безмилостни създания, които си играят с хората за собствено удоволствие.
Да, ние сме зли, но боговете са ни вдъхнали това тъмно чувство. Те ни изпращат бедствия, по тяхна воля царете водят войни, хората убиват, измъчват, плякосват.
Аз съм страхливец, знам го, но знам и че боговете няма да ми простят дори и след смъртта. Аз им се опълчих и бях победен. Няма да ги моля повече за милост. След като изпиша думите си върху плочките, няма да се хвърля върху скалите, където Ашмуникал намери смъртта си. Това е твърде героичен край за презряно нищожество като мен. Аз не съм герой. Не съм и любовник като дядо Митанува, готов на всичко за обичаната жена. Не съм и благороден държавник като татко Арарас, готов да даде живота си, за да защити страната си. Аз съм най-подлият предател, който хетските земи са виждали, негодник, причинил най-голямото зло на хората си. Ще изстрадам наказанието, което боговете ми наложат, и ще живея с най-тежкото бреме на земята - бремето на съвестта, - докато удари смъртният ми час.