- Ехо! - изтръгна я от унеса гласът на Ешреф. - Още ли си тук? За какво си се замислила?
- За нищо - отвърна Есра, завърнала се в настоящето. - За миг Ефрат ми заприлича на Босфора.
- На Босфора?
Ешреф се вгледа в реката.
- На Босфора преди хиляди години, разбира се.
- Явно Истанбул ти липсва. На мен също. - Забеляза, че чашата на Есра е празна, и я попита: - Още една?
- Да, моля - усмихна се искрено Есра.
Капитанът даде знак на редника, застанал на няколко метра от тях, да донесе още две чаши чай. Войникът се спусна като стрела да изпълни нареждането.
- Имаш ли близки в Истанбул?
- Майка ми и дъщеря ми - отговори Ешреф и се замисли. -Майка ми живее сама в Юскюдар15. Доста е възрастна и се
15 Един от големите и гъсто населени райони на Истанбул, разположен на Босфора, в азиатската част на града. - Б. пр.
50
страхувам да не и се случи нещо. Дъщеря ми живее със съпругата ми.
- Не си ли обмислял да се преместиш в Истанбул?
Той я погледна така, както никога досега не я бе поглеждал -дълбоко, сякаш се канеше да сподели тайна. Усетила, че ще и довери нещо важно, Есра наостри слух, но Ешреф отвърна очи като дете, уплашено да не разкрият пакостта му.
- Не - отговори уклончиво. - А ти имаш ли близки в Истанбул?
- Родителите ми.
- С тях ли живееш?
Есра се засмя.
- Хайде, капитане! Да не би да съм току-що дипломирала се студентка. Отдавна напуснах дома на родителите си. Омъжих се и се изнесох още щом завърших университета. Преди десет години. Оттогава живея в апартамент в Кючюк Чамлъкъ.
По лицето на капитана се изписа смущение, но опитвайки се да го прикрие, той кимна към лявата ръка на Есра.
- Предположих, че не си омъжена, защото не носиш халка.
- Разведена съм. Разделихме се преди две години.
В този момент войникът им донесе чая и взе празните чаши. Есра извади пакет цигари от чантата си и го поднесе на Ешреф. Капитанът стрелна с поглед пакета. Есра реши, че ще откаже, но той протегна ръка и издърпа цигара с думите:
- Няма да настъпи краят на света, ако изпуша една.
- Никога ли не си пушил? - попита Есра, докато си вадеше цигара от пакета.
Ешреф и се усмихна многозначително.
- Бях страстен пушач допреди година, но лекарите ми забраниха да пуша.
- Лекарите ли? Нали не си болен от нещо сериозно?
- Не, не - отговори той. - Знаеш ги лекарите… - Осъзнал, че Есра го гледа с известна загриженост, бързо смени темата. -Всъщност не за пръв път отказвам цигарите. Започнах да пуша във военната академия „Кулели“. Знаеш как е… всички искаме да изглеждаме пораснали. Но един ден - не знам дали за добро
51
или за зло - ме спипа командирът на училището полковник Салих Соргун. Всички го боготворяхме. За нас той беше истинска легенда. Висок, русокос и синеок като Мустафа Кемал16, много внушителен. Нямаше нищо престорено у него - аскетизмът и строгостта му бяха напълно искрени. Беше войник до мозъка на костите си - от възгледите, поведението и думите до униформата. Заставахме тутакси мирно и дори затаявахме дъх, когато минаваше край нас. Представи си! Тъкмо този човек ме хвана да пуша! Всъщност „хвана“ не е точната дума, той просто ме видя. Не се ядоса, само ме погледна укорително и ми каза рязко: „Изхвърли я“. Веднага я хвърлих. Смутих се ужасно. Уплаших се, че ще ме накажат. Не ме наказаха и никой не ми забрани да пуша, но не докоснах цигара чак до деветдесет и първа, когато заминах за Шърнак.
Капитанът замълча отново. Взрян в горящия връх на цигарата, потъна в мисли.
- Пропуши отново в Шърнак ли? - попита Есра, сякаш да му припомни за присъствието си.
- В планините - проговори Ешреф като насън. - Всъщност ние го наричахме „полето“, а терористите - „планините“.
Той се засмя тихо, поклати глава и продължи:
- Когато войната се проточи, заприличваш на врага. Говориш като него, мислиш като него, действаш като него.
Внезапно капитанът се смути и захвърли недопушената си цигара на земята.
- Извинявай - промърмори. - Сигурно те отегчавам с моите спомени.
- Нищо подобно. Продължавай, моля те - насърчи го Есра, но твърде късно - между тях отново се бе възцарила тишина.
Тя го погледна заинтригувано, ала понеже Ешреф не продума, пак насочи очи към Ефрат. Най-сетне капитанът наруши мълчанието:
16 Мустафа Кемал Ататюрк, основател на Република Турция и пръв председател на парламента (1920-1923), министър-председател(1920-1921) и президент (1923-1938). Генерал-лейтенант. - Б. пр.
52
- Ще ти кажа нещо, Есра - в сериозния му глас не прозираха никакви чувства. - Според мен изобщо не е вероятно Шехмуз да е извършил убийството.
Странните настроения на капитана и трудно обяснимото му поведение започваха да изнервят Есра.