Когато разбрал, че Тунави е мъртва, дядо спрял да яде и да пие; дни наред не стъпвал в двореца и, най-важното, не искал да погледне лицето на новородения си син. Много дни по-късно
56
прегърнал сина си, но продължил да го вини за смъртта на Ту-нави. „Никога не ми прости - обясняваше татко. - Нито веднъж не съм го видял да ме поглежда с обич, нито веднъж не ме е улавял състрадателно за ръката. За него аз не бях син, а причина за смъртта на съпругата му. През цялото ми детство, а и когато пораснах, се отнасяше така с мен. Благодаря на боговете, че бащата на нашия цар, Каманас, ме взе под крилото си и ме отгледа като собствен син. Така бащината злоба вече не ме нараняваше. Ако бях останал при моя баща, от мен щеше да излезе овчар, а не дворцов писар. Каманас, бившият велик цар, а сега бог, пое отговорността за обучението ми и ме образова заедно със сина си Астарус. Той ме защитаваше от Митанува. Понеже не можеше да отмъсти за смъртта на съпругата си, за която ме смяташе виновен, враждебността на Митанува продължи до края на дните му на тази земя. Като син никога няма да му простя.“
Докато говореше, виждах как кръвта се оттича от длъгне-стото му лице и се плашех от припламващата в присвитите му очи дълбока омраза. Понякога обаче забелязвах и да се натъжава. Отчаянието на сирачето, отритнато от собствения си баща, се изписваше по лицето на този самоуверен мъж, способен да изпълни дори и най-отговорната задача в двореца. В такива моменти се разгневявах, макар да обичах много дядо Митанува. Не разбирах как е възможно най-мъдрият мъж по бреговете на Ефрат да постъпва толкова жестоко с родния си син.
57
Пета глава
По пладне ванът най-сетне прекоси неравния асфалтов път край Ефрат и се върна в лагера. Денят беше зноен. Тегнеше гореща тишина - ако не се брояха, разбира се, упоритите трели на полските щурци, долитащи откъм тополите в горичката през училището, протегнали към небето дългите си стройни клони с изящни трепетни листа.
Есра влезе в класната стая с широко разтворените прозорци, за да прониква поне малко прохлада, и се зарадва, че Кемал и Теоман работят усърдно пред компютрите. Теоман скицира-ше древния град, а Кемал изготвяше списък с археологическите находки. При вида на задълбочените в заниманията си мъже, сякаш нищо не се е случило, Есра се запита дали тревогите и не са напразни. Вярно, бе извършено убийство, но в този район загиваха мнозина. Лицето на хаджи Сетар изплува отново пред очите и. Да, смъртта му я натъжаваше, но както каза Бернд, какво общо имаше тя с тях? Защо се безпокоеше толкова? Реши, че капитанът е виновен. Съобщи и новината призори и уплахата му неизбежно я зарази. Ядоса се на себе си, задето допуска поведението му да и се отразява така. Харесваше го, но не биваше да му позволява да и влияе толкова лесно.
- Здрасти, Есра - поздрави Теоман, щом я забеляза. - Как мина?
- Добре - отвърна Есра, сваляйки шапката си и слънчевите очила. - Много добре. Заловиха Шехмуз при опит за бягство. Признае ли, че е извършил убийството, ще се отървем от тази бъркотия.
Кемал отклони очи от екрана на компютъра, помаха на Есра и промърмори:
- Значи всичко се нарежда, а?
Вместо отговор Есра попита:
- Къде са другите?
Кемал се намръщи и Теоман обясни:
58
- Тим, Елиф и Мурат отидоха в село Язър. Тим иска да поговори с местните за книгата си. Елиф щяла да прави снимки. А Мурат тръгна да се поразходи.
- Мислех, че Тим превежда плочките - вметна разочаровано Есра.
Имаше още три непреведени плочки. Доловил намека в тона на Есра, Кемал вдигна поглед от компютъра.
- Не го разбирам този Тим - отбеляза той, без да прикрива враждебността в гласа си. - Археолог ли е или социолог? Кой знае! Не се застоява много-много на разкопките. Все се мотае наоколо. Обиколил е всички села край Ефрат и познава селяните до един.
- Е, тук е от пет години - опита се да обясни Теоман. - Ако се застоим толкова дълго тук, и ние ще опознаем района като него.
- Не разбирам и Елиф - продължи Кемал. - Защо винаги върви по петите му?
Наясно, че Кемал я ревнува от американеца, Теоман провокира приятеля си, подсмихвайки се:
- Е, той е представителен мъж и освен това е чужденец. Нашите момичета са луди по чужденците.