- Луди, да - Кемал се разпени не на шега. - Човече, той може да и е баща!
- Мислиш ли, че Фройд, мир на праха му, си е блъскал напразно главата над комплекса на Електра?
- Не ме дразни, човече. Ще ти дам аз един Фройд и една Електра…
- Хайде, момчета, стига - намеси се Есра. Преодоляла напрежението от сутринта и възвърнала спокойствието си, сега и тя се смееше. - Между Тим и Елиф няма нищо.
Теоман се разсмя гръмогласно и потупа приятелски Кемал по темето.
- И аз мисля така, но този идиот не вярва, защото е лудо влюбен в момичето.
59
- Ти си идиот! - възкликна Кемал и се отдръпна. - Как ли щеше да се чувстваш на мое място?
- Шегата настрана. Късметлии сме, че Тим работи с нас -напомни им със сериозен тон Есра. - Ако не беше той, щяхме да изпращаме плочките в университета, за да ги дешифрира специалист по акадски. Голямо предимство е да научаваме веднага съдържанието им. Тим не е длъжен да идва всеки ден на разкопките. Той е експерт. - Помълча малко и поклати глава, сякаш пропускат отлична възможност. - Щеше да е добре все пак да преведе останалите плочки днес, но сигурно е решил да посвети почивния ден на книгата си. Както и да е, този лукс му се полага, предполагам.
- Разбира се, разбира се - промърмори иронично Кемал. -Скача в джипа и скитосва из селата, докато ние се потим пред компютрите без нито ден почивка.
- Стига сме се оплаквали! Чака ни работа! - опита се да го успокои Есра. - А къде е Бернд?
- Откъде да знаем? - отвърна Теоман. - Ако не е в стаята си, сигурно е излязъл с колелото. Той не благоволява да говори с такива като нас. Типично за сноб като него.
Мнението на Есра не се различаваше кой знае колко от Те-омановото. Предпочете обаче да скрие този факт.
- Изглежда, екипът ни е заразен от ксенофобия.
- Хайде, Есра - възрази Теоман. - И ти не харесваш нацистката му физиономия.
- Не говори така… Не е лош човек, просто е различен…
- Добре ще е да промени поведението си! - възнегодува Теоман. - Няма право да командва целия екип.
- Успокой се - прекъсна го укоризнено Есра. - Разкопките се провеждат в нашата страна и ние отговаряме за тях.
- Но германците ги спонсорират - уточни язвително Тео-ман.
- Да, германците ги спонсорират, не затова обаче се съобразяваме с Бернд. Той е част от екипа. Не искам никой да се чувства изолиран.
60
Теоман я погледна отчаяно, ала замълча. Приела мълчанието им за съгласие, Есра реши да не продължава разискването. Събра си нещата и тръгна към вратата.
- Ако не ви трябвам, ще отида да го потърся. - Пред прага се обърна. - Ще се видим на вечеря - добави с мек глас, явно в опит да спечели благоразположението на приятелите си. - Халаф готви вкусни катми с булгур и масло и много салата.
Докато вървеше по коридора с напукани стени и ронещ се хоросан, мислеше, че Теоман е прав. При нито една от експедициите и досега не бе попадала на по-неприятен човек от Бернд. Студен, свръхамбициозен, труден характер… Ако не се брои страстта му по колоезденето, изглеждаше абсолютно откъснат от ежедневния живот. През свободното си време странеше от екипа - или се оттегляше в стаята си да работи, или яхваше велосипеда и обикаляше съседните села. Въпреки опитите му да се дистанцира от екипа, Есра бе длъжна да го спечели, да стопи леда. За разлика от другите учени, които провеждаха сами проучванията си, археолозите се нагърбваха с допълнително бреме - да бъдат вещи организатори и психолози, способни да поддържат добри отношения с колегите си. Нямаше друг избор, освен да се спогажда с Бернд. Налагаше се поне да положи усилие…
Потънала в такива мисли, почука на открехнатата врата на немския археолог.
- Влез! - извика той; тя надникна вътре и му се усмихна.
- Ще ми отделиш ли минута?
Бернд седеше зад чина в изрядно подредената си стая, стиснал химикалка и сложил няколко листа върху плота. Погледна към вратата и отговори на турски със силен акцент:
- Влизай, влизай, моля.
- Работиш ли? - попита Есра, застанала до вратата.
- Пиша писмо - обясни Бернд и побутна нагоре с показалец очилата си с кръгли стъкла, които подчертаваха стомане-носивите му очи.
- Съжалявам, ще дойда по-късно.
61
- Не, няма нужда. Вече го написах. - Бернд махна към пейката до себе си. - Ела, седни.
Явно бе забравил сутрешния спор. Есра седна на посочената пейка. Очите и се насочиха към листовете пред него. „Дали изпраща доклад на Германския археологически институт?“, запита се разтревожено тя.
- Писмо е - обади се той, сякаш прочел мислите и. Острите черти на удълженото му фино лице се бяха поотпуснали, а пронизващият му поглед изглеждаше посмекчен. - Пиша на съпругата си Вартухи. В Германия.