Името се строи доста особено на Есра.
- Вартухи?
- Да, на арменски означава „роза“ - обясни Бернд с кадифен глас.
„Сигурно обича много съпругата си“, помисли си Есра и незнайно защо в ума и изплува бившият и съпруг Орхан.
- Хачик, тъстът ми, е роден в Турция. От тях научих първите си турски думи.
- Така ли? Кога са напуснали Турция? - полюбопитства Есра, схванала смисъла на думите му едва след кратък размисъл.
- Преди много години - отговори Бернд. Блясъкът в очите му помръкна. - По време на войната. Били ужасни времена. Турците се отнасяли жестоко с тях. Избивали мъжете, изнасилвали жените, осъдили на заточение целия им народ, дори децата и старците.
Приятно дружелюбният Бернд отпреди минута бе изчезнал, заменен от добре познатия мрачен немец.
- За съжаление в историята на всяка държава има такива инциденти - отвърна Есра, почувствала необходимост да се защити.
- Но това е ужасно - намръщи се Бернд. - Бащата на тъста ми умрял. След много перипетии той успял да избяга с майка си във Франция. И досега обаче не се е приспособил. Непрекъснато говори за „родината, родината“ и същевременно обсипва с хули турците.
62
- Не е лесно, разбира се - съгласи се деликатно Есра въпреки тежките думи на германеца. - Но тези въпроси са сложни.
- Няма нищо сложно - отсече уверено Бернд. - Нарича се геноцид. Целият свят го приема за геноцид. Само турското правителство отрича.
Есра се опита да запази спокойствие.
- Както отбеляза сутринта, този въпрос не ни засяга. По-добре да оставим историците да проучват фактите, а ние да се върнем към нашите разкопки.
Бернд продължи, сякаш не я чуваше:
- Въпреки жестокостите те обичат тази страна. Допреди година с Вартухи винаги идвахме заедно тук. Дядо ми също се интересува от този район. Задава ни стотици въпроси, когато се връщаме.
- Но тази година съпругата ти не те придружи?
- Да, защото е бременна.
- Жалко, че не е тук - на Есра темата и се видя подходяща като път към помирението. - В кой месец е?
- Шестия - отвърна германецът.
Гласът му отново омекна и в стоманените му сини очи припламнаха топли искри като цвета на Ефрат под лъчите на ранното следобедно слънце.
- Очакваме бебето в началото на септември.
- Знаете ли дали е момче или момиче?
- Момиче е. Така исках - добави Бернд. - Обожавам момиченцата.
- И аз. Толкова са миловидни и красиви.
- Имаш ли деца?
Есра сведе бързо очи.
- Не. - Прииска и се да му разкаже за момиченцето, което изгуби в петия месец от бременността си, но размисли. - Нямам.
Бернд долови тъгата на Есра.
- Не се натъжавай. Още си млада, някой ден ще имаш.
„Няма да имам“, помисли си Есра, но на Бернд промълви
с усмивка:
63
- Стига толкова за мен… Как ще наречете дъщеря си?
- Майрени - отговори Бернд. - Вартухи избра името. Така се казвала майката на баща и.
- Надявам се Майрени да живее дълго и щастливо.
- И аз. Благодаря за добрите пожелания.
Есра прецени, че моментът е подходящ да повдигне темата, която бе дошла да обсъдят.
- Тази сутрин бяха малко рязка - подхвана с мек, но уверен тон. - Съжалявам, ако съм те обидила.
Бернд я изгледа предпазливо. После поклати глава.
- Не, няма нужда да ми се извиняваш. Това ти е работата. Казах каквото мисля. Ти - също. Няма проблем.
Есра изпита облекчение. Очакваше германският археолог да потърси повод да си отмъсти за случилото се сутринта, да затаи лоши чувства, които ще всеят неразбирателство помежду им. Ако пред нея стоеше Тимъти, щеше да им бъде по-лесно да се спогодят. Тимъти беше разумен, образован и опитен. Бе превеждал плочки, извадени от пясъчните месопотамски могили, дълго преди идеята да стане археолог да хрумне на Есра. Не използваше обаче опита си, за да се налага. Достатъчно му бе да докосва плочките, да разгадава написаното върху тях и да работи рамо до рамо с другите членове на екипа. Понякога Есра усещаше, че Тимъти крие нещо, но никога не го бе виждала да се държи егоистично. Не си придаваше важност, не изтъкваше колко е ерудиран и опитен. Сигурно затова всички от екипа, с изключение на Кемал, го харесваха. Същото обаче не можеше да се каже за германския археолог. И той бе добре образован, със солидни познания в своята област, но от самото начало на разкопките проявяваше ненужна придирчивост и не пропускаше възможността да създава неприятности. Винаги търсеше недостатъци. Есра се съмняваше в искреността му и многократно и се случваше да съжалява, задето го включиха в екипа. Германският археолог обаче се радваше на безспорно влияние в университетските среди в Турция. Катедрата по хетология бе създадена от избягали от Хитлер германски учени и турските